Разочарование от японския икономически растеж през второто тримесечие

Японският икономически растеж се е покачил с по-слабо от очакваното темпо в трите месеца до юни, добавяйки допълнителна несигурност към готовността на правителството да повиши данъка върху продажбите с цел подобряване на фискалното положение, пише MarketWatch.

Най-широкият индикатор за измерването на икономическата активност – брутният вътрешен продукт (БВП), е нараснал с годишен темп от 2,6% в периода април-юни, според публикуваните в понеделник правителствени данни. Резултатът остана доста под очакванията на анкетираните от The Wall Street Journal експерти за ръст от 3,6 на сто.

Растежът през първите три месеца на годината бе коригиран до 3,8% на годишна база в сравнение с предходната прогноза за покачване в рамките на 4,1%.

Първоначалната оценка привлече вниманието на международните пазари. По-рано министър-председателят Шиндзо Абе заяви, че растежът на БВП в тримесечието между април и юни ще окаже силно влияние върху решението на управляващите дали да повишат данъка върху потреблението през идния април. Това решение се разглежда като тест за ангажимента на премиера да приведе в разумни граници огромния държавен дълг на Япония.

Данните показват, че политиките за растеж на правителството на Абе все още не са ускорили дотолкова възстановяването, доколкото управляващите се надяваха. Въпреки това като положителни признаци се разглеждат 30-процентовото покачване на основния борсов индекс Nikkei, както и поевтиняването на йената спрямо долара, което към момента достига 12 на сто от началото на календарната година.

Отслабената йена и засилващото се вътрешно търсене спомогнаха за повече от двойното покачване на печалбите на големите котирани на борсата дружества в периода април-юни, според отчетените до 2-ри август данни на SMBC Nikko Securities.

Рисковете по отношение на възстановяването обаче остават. Слабата йена от една страна благоприятства износа, правейки японските продукти по-конкурентни на международните пазари. От другата страна обаче вносните в страната на изгряващото слънце стоки стават по-скъпи за вътрешния пазар, оказвайки натиск върху домакинствата и местните фирми. Това неминуемо има негативно влияние върху потребителските разходи, което повлиява и върху желаното покачване на заплатите.