Турската лира поевтиня след решението на централната банка да запази лихвите

Турската централна банка остави непроменен основния си лихвен процент въпреки очакванията на пазарите за повишаването му. Турската лира загуби 3,35% от стойността си до около 4,8983 за долар заради опасения за независимостта на банката на фона на затягането на контрола на президента Реджеп Тайип Ердоган върху турската икономика, съобщава Wall Street Journal.

В първото си решение в областта на паричната политика, след като Ердоган беше преизбран за президент и се сдоби със силно разширени изпълнителни правомощия, централната банка остави непроменен основния лихвен процент на 17,75%.

Решението може да породи безпокойство, че банката не успява да се справи с инфлацията, която удари 15,4% миналия месец. Това е най-високият й ръст на годишна основа от 15 години насам. Тези опасения станаха причина лирата да загуби около една четвърт от стойността си спрямо долара от началото на годината. Инвеститорите се притесняват, че президентът ще използва засиления си контрол върху централната банка, за да запази прекомерно разхлабената парична политика.

По време на предизборната си кампания Ердоган заяви, че ще насърчава по-ниски лихви, за да подкрепи инвестициите и търсенето от потребителите.

Инвеститорите си задават въпроси за независимостта на Турската централна банка, след като Ердоган си осигури правото да назначава гуверньорите на институцията и определи зет си Берат Албайрак за финансов министър.

Албайрак казва, че тези притеснения са неоснователни. При завръщането си от среща на финансовите министри на страните от Г-20 в Аржентина този уикенд той заяви пред турски репортери, че правителството няма да се бори с пазарите.

„Една от основните ни цели е ефективна централна банка във всички процеси“, изтъкна той.

Покачването на стойността на долара тази година наказа някои уязвими нововъзникващи пазари. Анализатори твърдят, че Турция предизвиква особено безпокойство заради годините на стимулиран от кредити икономически растеж, в резултат на което банките и компаниите в страната натрупаха дълг за около 230 млрд. долара. Много турски компании, които получават приходите си в турски лири,  не успяват да обслужват деноминираните си в долари и евро кредити.