Най-задлъжнелите страни в еврозоната натрупаха най-големи дългове през 2020 г.

Дългът на страните от еврозоната нарасна миналата година, тъй като правителствата взеха големи заеми, за да задържат икономиките си на повърхността по време на блокадите заради пандемията. При това най-задлъжнелите страни добавиха най-много нов дълг, показват данни на статистическата служба на Европейския съюз Евростат.

Общият държавен дълг в 19-те държави, споделящи еврото, се е увеличил с 1,24 трлн. евро до 11,1 трлн., или 98% от брутния вътрешен продукт през миналата година, спрямо 83,9% през 2019 г., съобщи Ройтерс. Дефицитът е достигнал 7,2% от БВП спрямо 0,6% година по-рано.

дълг

Заемите на Гърция, която страда от огромни задължения след кризата с държавния дълг, се увеличиха с 25 процентни пункта през миналата година. Това увеличава поетите от нея задължения до 341 млрд. евро, или 205,6% от БВП, което прави съотношението на дълга към икономиката на страната най-голямото в Европа.

Италия отчита второто най-високо съотношение на дълг към БВП от 155,8%, което е ръст с 21,2 пункта спрямо 2019 г., но е най-задлъжнялата държава в Европа в абсолютно изражение с дълг от 2,57 трилиона евро.

Естония, относително нова в блока с единната валута, и България, надяваща се да приеме еврото, са сред най-добре представящите държави със съотношение дълг към БВП от само 18,2% за Естония и 25% за България.

Германия, която е най-голямата икономика в еврозоната, отчете нарастване на дълга си с 10 процентни пункта до 69,8% от БВП, а втората по големина Франция отбеляза ръст от 18 пункта до 115,7% от БВП.

Правилата на ЕС, които сега са отменени заради пандемията, обвързват правителствата с публичен дълг не по-висок от 60% от БВП.

Въпреки това статистиката показва, че 14 държави членки са отчели съотношение на дълга над 60% от БВП.

През 2020 г. всички държави членки отчетоха дефицит. Най-високи равнища са регистрирани в Испания (-11,0%), Малта (-10,1%), Гърция (-9,7%), Италия (-9,5%), Белгия (-9,4%), Франция и Румъния (и двете -9,2%), Австрия (-8,9%), Словения (-8,4%), Унгария (-8,1%), Хърватия и Литва (и двете -7,4%) и Полша (-7,0%). Всички държави членки, с изключение на Дания (-1,1%), са отчели дефицити над 3% от БВП.