Riksbank: CBDC няма да е универсално решение за трансграничните плащания

Дигиталните валути на централните банки (Central bank digital currencies - CBDC) няма да са универсално решение за всички проблеми на трансграничните плащания. За това предупреди Сесилия Скингсли, първи заместник-гуверньор на Шведската централна банка (Sveriges Riksbank).

Така например отделните страни не е задължително да „играят честно“ една с друга, което може да направи оперативната съвместимост – начинът, по който CBDC взаимодействат с останалите платежни системи – сложна и с много пластове, коментира тя по време на годишния форум на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирана от CoinDesk.

„Трябва да помислим за различните нива на оперативна съвместимост“, каза Скингсли и допълни, че ще е „много трудно“ за всеки, който иска да е част от това, да се съгласи за управлението и надзора и подобни неща.

Миналата година платежният гигант Visa обяви, че работи по платформа, която ще позволи оперативна съвместимост между CBDC и други частни дигитални валути като стейбълкойни.

Скингсли, която наскоро стана ръководител на звеното за иновации на Банката за международни разплащания (БМР), каза, че организацията ще публикува доклад за дигиталните монети на централните банки и тяхната оперативна съвместимост след две седмици. Иновационният хъб на БМР провежда няколко експеримента със CBDC съвместно с други централни банки по света.

През септември 2021 г. БМР каза на централните банки, че трябва да започнат работа по свои дигитални пари, тъй като валутите трябва да еволюират и да отговарят на дигиталното бъдеще на финансовия сектор.  

Очакванията за CBDC са големи – от възможност за неограничени трансгранични плащания до подобряване на финансовото включване. Засега обаче по-сериозните експерименти с дигиталните валути тепърва са започнали и тепърва има множество приложения и елементи от дизайна, който трябва да бъдат взети предвид.

Един аспект, който би могъл да усложни оперативната съвместимост между CBDC на различните страни, е нивото на достъп, което правителствата биха били готови да предоставят до своите монети, включително какво количество отделните лица ще могат да притежават и дали туристи например ще могат да ги използват за плащания, посочва Скингсли.

Би било много по-ефикасна и отворена система, ако чуждестранни доставчици на платежни услуги имат достъп до CBDC по света, каза още тя. Но за някои държави подобно нещо би било „прекалено рисковано“, допълни заместник-гуверньорът.

По думите ѝ страните ще вземат различни решения и ще налагат различни ограничения. „Така че няма да има един модел на достъп, който ще работи за всички“, категорична е Скингсли.

Швеция също обмисля създаването на е-крона в опит да гарантира позициите на централната банка в момент, когато страната се отказва от кеша с много бърза скорост. Швеция има едно от най-ниските нива на използване на пари в брой в света. През 2020 г. едва 10% от хората са плащали в брой, докато през 2010 г. делът е бил 40%.

През април Riksbank започна запитвания за евентуални доставчици и технически опции за основа на е-кроната. По същото време централната банка завърши успешно тестове за интегриране на държавна дигитална валута в конвенционалната банкова система.

По думите на Скингсли търсенето на дигиталната крона може да в размер на около 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За сравнение, през 2019 г. обращението на пари в брой в страната е в размер на 1% от БВП.