Дигиталната реклама в България с близо 22% ръст през 2015 г.

Общите приходи от интернет реклама в България за 2015 г. възлизат на 61,8 млн. лева спрямо обема от 50,8 млн. лв. година по-рано, което представлява ръст от 21,7 на сто на годишна база.

Така се оказва, че темпът на ръста се засилва, след като преди година бе отчетено нарастване от 18,2 на сто, сочи шестото поредно годишно проучване на пазара на Interactive Advertising Bulgaria (IAB), което беше представено в рамките на IAB Forum.

С това се оправдаха прогнозите за развитието на пазара на Инвестор.БГ АД. Преди година Василена Топова, директор „Бизнес развитие“ на компанията, заяви, че очаква ръстът на пазара на онлайн реклама през 2015 г. да достигне 20%.

За втора поредна година в анкетата са включени и приходите, генерирани от кампании във Facebook и Google. Ако те се изключат, приходите възлизат на 33,3 млн. лева спрямо 31,9 млн. лева преди година.

Най-високият обем се пада на дисплейната реклама (без мобилна и видео дисплей реклама), като приходите там възлизат на 16,88 млн. лв., а преди година са били за 16,26 млн. лв.

Приходите от реклама в Google търсене възлизат на 15,65 млн. лв. спрямо 13,05 млн. лв. година по-рано (20% ръст), а тези от Facebook скачат с цели 66% от 9,43 млн. лв. на 15,65 млн. лв. Така трите най-важни сфери на дигитална реклама са с почти изравнен обем.

На четвърто място се нарежда рекламата в YouTube, където са реализирани продажби на реклами за 8,6 млн. лв. (при 7,58 млн. лв. година по-рано), а на следващите места са рекламата „на клик“ (2,58 млн. лв.) и тази в обяви и справочници (0,59 млн. лв.).

Промяна има и по отношение на видовете топ рекламодатели. За разлика от миналата година, сега най-много в дигитална реклама инвестират не компаниите от финансовия сектор, а тези от сектора на потребителските стоки (такава от години е тенденцията в телевизионната реклама, бел. ред.).

На компании от сектора за потребителски стоки се падат 35% от общите онлайн рекламни разходи, докато на тези от финансовия сектор – 24%. Следват телекомите с 15-процентен дял, търговията на дребно (11%), автомобилите и развлекателния бизнес и медиите с по 6%.

Най-голям ръст по отношение на разходите си за дигитална реклама отчита “Мото Пфое“, „Витаслим“ и „Нестле“, а с най-сериозен спад са „Литекс Моторс“, „Метро“ и „Бенчмарк“.