Големият технологичен конфликт

2018 г. беше годината, в която големите технологични компании понесоха удари, репутацията им се срина, а цените на акциите им потънаха, благодарение на приливната вълна от политическо възмущение от дезинформацията, цензурата и злоупотребата с данни, пише в свой анализ Wall Street Journal.

Общественото недоволство може би е необходимо, но също така може да отиде твърде далеч. Тъй като критиките стават все по-свързани с политически предпочитания - републиканците са разстроени от предполагаемото пристрастие на Google към либералите, а демократите са ядосани на Facebook за съучастието в намесата в изборите, нараства рискът от предприемане на действия, които звучат добре, но не решават и дори могат да влошат проблема с липсата на конкуренция.

Помислете за последните разкрития – руски държавни лица са успели да разпространят манипулиращо съдържание във Facebook, Twitter и Google. Руската политическа намеса е сериозен проблем за външната политика, но обвиненията не изглеждат пропорционални на последствията. Свързаното с Русия съдържание в социалните мрежи е само малка част от всичко, ако го сравняваме с традиционните новини и рекламите. Twitter смята, че то представлява само 0,5% от импресиите на туитовете, свързани с изборите през 2016 г.

Малко вероятно е то да е довело до промяна в гласовете. Проучване показа, че близо 60% от посещенията на сайтове с фалшиви новини са били от 10-те процента от хората с най-консервативно потребление на новини. „Политиката винаги е била свързана с измама и дезинформация. И винаги ще бъде“, коментира Брендън Ниан, професор по обществени политики в Университета на Мичиган и един от авторите на въпросното проучване.

Правителствените надзорни органи решават кое съдържание да бъде цензурирано. Дори самоназначените контролиращи органи, като този, който следи за реч на омразата във Facebook, ще се поддаде на политически пристрастия въпреки най-добрите си намерения.

Случаят с регулацията на опазването на информация е по-сериозен. Има очевиден конфликт между съхранението на личните данни на потребителите и бизнес моделите на компании като Google, Facebook, Twitter и все повече Amazon.com, които събират всичко възможно за потребителите и го монетизират.

И все пак при политическата свобода на словото, решението за неприкосновеността на личния живот трябва да отговаря на самия проблем. В скорошен текст Алек Стап от Niskanen Center, либертатирански тръст, посочва подобни притеснения, свързани с Caller ID и картите за лоялни клиенти. Около две трети от американците не се интересуват особено от сигурността на данните, посочва той. Рискът от прекалено силна реакция на нуждите на едни може да отнеме ценни услуги от всички.

Вече има доказателство за това. Стотици компании се конкурират, за да позиционират реклами на уебстраници и да събират данни за техните потребители, водени от Google, Facebook и други. Общият регламент на Европейския съюз за защита на личните данни (GDPR), който влезе в сила през май, включва сериозни изисквания към такива фирми и уебсайтовете, които ги ползват. След като законът започна да действа, софтуерът за следене на Google се появи в повече уебсайтове, този на Facebook – на 7% по-малко, а по-малките компании преживяха 32% спад, сочат данни на Ghostery.

Ghostery твърди, че Google и Facebook са имали повече ресурси, които да използват, за да отговорят на изискванията, а собствениците на уебсайтове са се отказали от по-малките рекламодатели, за които изпълняването на новите правила е било по-трудно. Във всеки случай ранният ефект от закона беше да засили рекламния двупол на Google и Facebook. Това намалява перспективите на всеки спонсориран от реклама конкурент, който се надява един ден да наруши доминацията им в сферата на социалните мрежи и търсачките.

Това е проблем, защото въпросното господство стои в основата на противоречията около тези компании. Предполагаемите либерални пристрастия на Google не биха били проблем, ако консерваторите имат реална алтернатива, както се случва с кабелните канали. Потребителите, които се притесняват от това, че Facebook ползва личните им данни, не могат просто да се прехвърлят към Instagram или WhatsApp, тъй като и двете принадлежат на Facebook

Нещо повече, има все повече доказателства, че тези компании използват мащаба си, за да задушават конкуренцията. Публикувани от Великобритания имейли сочат, че Facebook решава какъв достъп могат да имат други компании до платформата ѝ, в зависимост от това колко голяма конкурентна заплаха са те.Така тя спря достъпа до видеа в Twitter.

Ако има възможност за действия от правителствата, то това е по-силният антитръстов надзор. „Google, Amazon, Apple, Facebook и Microsoft… заедно са придобили над 436 компании и стартъпи през последните 10 години, а регулаторите не са оспорили нито един от тях“, посочват Джонатан Тепър и Денис Хърн в книгата си “The Myth of Capitalism: Monopolies and the Death of Competition.”

Антитръстовите мерки носят собствени рискове: отричат синерията между компаниите, която те могат да постигнат, ако свободно придобиват или изключват конкуренти. И все пак тези рискове изглеждат с много по-малки последствия от тези, които идват от регулирането на съдържанието и неприкосновеността на данните, и заслужават да се мисли за повече конкуренция – най-ефективната мярка срещу злоупотребите на монополистите.