България продължава да изостава в създаването на дигитални иновационни хъбове

Изкуственият интелект към момента се използва в индустрията, но се очаква да навлезе и в крайните потребителски стоки. Все още обаче не сме стигнали този момент, въпреки че хората искат много бързо това да се случи, коментира Владимир Филипов, управител на NearSoft, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той напомни, че още от 90-те години говорим за изкуствен интелект, а после през 2000 г. интересът намаля. “После отново се възроди, а това ще доведе в някои области наистина да се прилага успешно, но в по-голямата част, 70%, ще бъдат неуспешни проекти“, прогнозира експертът и допълни, че най-голямо раздвижване ще има в автомобилната индустрия с автономните автомобили.
   
Проучване на компанията за рисков капитал MMC Ventures е установило, че няма доказателства изкуственият интелект да играе важна роля в продуктите, предлагани в 40% от всички 2830 европейски стартъпи, които твърдят, че използват изкуствен интелект.

“Близо половината стартъпи за изкуствен интелект не използват технологията. Много е трудно и скъпо да се събере първична информация, с която изкуственият интелект да се тренира, за да може да открива определени модели. Затова и много стартъпи слагат човек, който претендира, че е изкуствен интелект, за да могат да постигнат някакви резултати, като се надяват да съберат достатъчно капитали, за да могат да платят след това за такива изследвания, да съберат първични данни и за изработването на съответния алгоритъм". Заяви управителят на NearSoft.

За пример той даде много популярните през 90-те години невронни мрежи, които са вид изкуствен интелект. “В един момент всички финансови списания бяха пълни с предложения за системи за невронни мрежи, които ще могат да предрекат какъв е курсът на съответната акция. Аз лично съм правил софтуер в Швеция през 1997 г., на основата на данни от 20 години за развитието на шведската борса, за да се предвидят в следващите пет и десет дни какво ще е движението на курса", информира Филипов. За конкретния случай той посочи, че технологията не е била достатъчно зряла и резултатите са дали познаваемост в рамките на 60-70%.

"Имаме технически и фундаментални анализи, в един момент човек се подвежда да вярва на техническите анализи, прави грешки, които там струват скъпо. Това стана и през 2000г., когато изгърмя балонът с интернет", напомни експертът. След това, по думите му, не се е чувало нищо в период от десет години, а после натрупването на информация е довело до изкуствения интелект, което спомага за разпознаване на езика днес. “Не трябва да се отрича изкуственият интелект, той се развива, но са необходими дълбоки познания, за да бъде оценен”, смята Филипов.

Според него много е трудно създаването на една самотренираща се система. Според изследване 80% от проектите, свързани с изкуствен интелект и които са най-вече в астрономията и в биохимията, са с грешни резултати. Това се дължи на не добре подбрани първични данни, с които е бил трениран изкуственият интелект. Когато в този модел се включат други първични данни, той генерира съвсем други решения, уточни експертът.

Като успешни проекти, използващи изкуствен интелект, той посочи Google Translate, изкуствените помощници в телефоните и автономните автомобили. „Изкуственият интелект няма да измести естествения. Изкуственият интелект е базиран на нещо, което си го тренирал, както е и с хората – ако ги сложиш в една определена среда и ги тренираш по един и същи начин, те реагират по един и същи начин. Затова изкуственият интелект за едни такива повтарящи се операции е много добър, за откриването на модел в много данни, много е добър за откриването на повторения, но за намиране на ново решение на даден проблем, това е по-трудно и е почти невъзможно за момента“, категоричен е Филипов.

Управителят на NearSoft смята, че по отношение на дигиталните иновационни хъбове България изостава, а на административно ниво положението е много зле.

„Бизнесът в България е много неподготвен за дигиталната епоха, в която живеем в момента. Затова са и тези притеснения при всяка една такава промяна, която е абсолютно нормална. В днешно време всичко е свързано, защо не и фискалното устройство да е свързано. Не смятам, че тук проблемът е толкова в държавата, колкото в самия бизнес“, риторично попита в коментара си Владимир Филипов по актуалната тема за промените в Наредбата за отчитане и регистриране на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, които предизвикаха сериозно напрежение за бизнеса. Той обаче е на мнение, че предприемачите трябва да влагат повече инвестиции в дигитализация на процесите.

Повече от разговора вижте във видео материала