Широколентовият достъп трябва да се схваща като част от инфраструктурата

Разбирането на широколентовия достъп като част от инфраструктурата е един от важните моменти, залегнали в Националната програма за развитие на широколентов достъп, заяви на пресконференция днес зам.-председателят на Държавната агенция по информационни технологии и съобщение Красимир Симонски.

„Това е фундаментално за нашата страна, тъй като в момента под инфраструктура основно се разбират пътища, водоснабдяване и т. н. Общо взето в Европа навсякъде схващането е, че brooadband-ът е част от цялостната инфраструктура.“

Публичното обсъждане на програмата, което приключи на 20 април, събра четири официални предложения – от Сдружението за електронни комуникации, Българската асоциация по информационни технологии, Мобилтел и Вивател. Нейните съставители обаче казват, че неофициално обратната връзка е била много по-голяма, като най-активни са били представителите на бизнеса:

„Като цяло реакцията към програмата е изключително позитивна. Приемат се идеите на програмата“, казва Симонски.

Според всички предложения освен оперативните програми, по които Европейския съюз отпуска средства, трябва да има обособено перо в държавния бюджет по отношение на изпълнението на програмата. Съставителите предлагат създаване на национален фонд за развитие на широколентовия достъп, който да даде необходимата гъвкавост и съответната партньорска част, тъй като според техни изследвания ключовият модел в Европа е публично-частното партньорство в различните му форми.

Имало е и предложения за разширяване на програмата, така че тя да надмине инфраструктурата и да навлезе в сектора на услугите, но по думите на презентаторите целта е програмата да се изолира и да се фокусира само върху инфраструктурата. На обсъждането от Съвета по европейските въпроси пък са били изказани позиции, че същевременно с програмата трябва да бъдат приети и други значими инициатива като например закони за защита на интелектуалната собственост:

„Всички опити да се решават по този начин нещата, тоест с едни целеви средства да се решават други въпроси, биха довели до едно единствено нещо – до размиване на фокуса и изхарчване на публични средства, без да има краен ефект. Средствата, предназначени за широколентов достъп, трябва да бъдат похарчени за липсващата част от широколентовата инфраструктура“, казва Петър Статев, председател на Българския ИКТ Клъстер.

Целта на програмата е да се постави рамката, в която да се синхронизират останалите дейностите в областта на широколентовия достъп. В оперативна програма „Регионално развитие“ по тази посока са предвидени 20 млн. евро. От друга страна България попада сред страните, за които Европейския съюз отделя общо 1 млрд. евро за развитие на широколентов достъп в селските райони. От тази сума се очаква България да получи между 29 и 32 млн. евро, които ще отидат в Министерството на земеделието. И по двете програми основен бенефициент и програмен координатор се планира да бъде ДАИТС, обяснява Статев.

Изграждането ще отнеме най-малко две години и обхваща три етапа – анализ и проучване на районите, в които ще се развива мрежата, изграждането на инфраструктурата от съответните изпълнители и на последно място прехвърляне на собствеността на юридическо лице, което да отговаря за нейното управление и поддръжка на инфраструктурата.

Първите търгове за реализиране на мрежата се очаква да започнат в края на годината или началото на следващата, едва след като стратегията е одобрена от правителството и са заложени необходимите финансови средства.

На срещата възникнаха опасения, че играчи в лицето на присъстващите представители на Ericsson и Nokia Siemens, биха могли да се ползват с преференции при развитието на програмата, благодарение на развитите си комуникационни технологии. Съставителите на програмата обаче опровергаха възможността за неизгоден за обществото развой на програмата, позовавайки се на принципа на технологична неутралност. Този принцип, който е и изискване на ЕС, гласи да не се дава предимство на определени технологии при изграждането на мрежата.