България на опашката на телекомуникационния пазар в Европа

България е на последно място сред 22 европейски държави, класирани по стадий на развитие на местните телекомуникационни пазари. Това става ясно от годишния доклад на Европейската конкурентна телекомуникационна асоциация (ЕКТА), цитиран от българското Сдружение за електронни комуникации (СЕК).

Авторите на доклада, който ще бъде представен официално на 1-ви юни в Европейския парламент, са се консултирали с националните регулаторни органи и телекомуникационни компании и са сравнили показателите на регулаторната рамка на далекосъобщенията в разгледаните държави. Взети са под внимание и пазарните резултати в ключови пазарни сегменти на едро и на дребно.

Включените европейски страни са 19 членки на ЕС плюс Норвегия, Швейцария и Турция.

Нашата страна заема 22-рото място в подреждането, като е значително изпреварена дори от Турция.

На първа позиция е Холандия, като показателите на България са 2,3 пъти по-ниски от лидера и 1,6 пъти по-ниски от средния показател на страните в изследването.

Пълното подреждане:

1. Холандия
2. Великобритания
3. Дания
4. Норвегия
5. Франция
6. Ирландия
7. Финландия
8. Италия
9. Португалия
10. Испания
11. Белгия
12. Швеция
13. Австрия
14. Унгария
15. Германия
16. Гърция
17. Полша
18. Словения
19. Турция
20. Швейцария
21. Чехия
22. България

Като причини за слабото представяне на родния телекомуникационен пазар се посочват неефективната регулация и липсата на свободна конкуренция в много от неговите сегменти.

Докладът на ЕКТА коресподнира тясно и с последния доклад на Европейската комисия, посветен на електронните съобщения и публикуван преди седмица. Той също недвусмислено показва необходимостта от подобряване на конкурентната среда в България както със законодателни, така и с регулаторни мерки, казват от сдружението, обединяващо водещите алтернативни оператори в България. Дейността на членовете на СЕК е съсредоточена в сферата на телефонните услуги, широколентовия достъп, интернет услугите, WIMAX технологиите, кабелната телевизия, IP телевизията, високоскоростния пренос на данни и др.

Заключенията на ЕКТА потвърждават, че страните с най-ефективните регулиране на далекосъобщенията имат отворени и конкурентни пазари; те насърчават по-добър широколентов достъп, който генерира повече работни места и увеличава икономическия растеж.

„Националните регулатори трябва да бъде по-добре подготвени за последователни действия”, се казва в регулаторния доклад на ЕКТА.

Там се констатира и че телекомуникационните компании в България са изправени пред най-трудните пазарни условия и страната ни изостава сериозно от средната стойност за ЕС на навлизане на широколентовия достъп.

В заключение ЕКТА препоръчва на Европейската комисия да прилага по-активно Препоръката за развитие на мрежите от ново поколение с цел по-скорошно изграждане на конкурентен пазар на достъпни и качествени далекосъобщителни услуги.

От своя страна, докладът на Европейската комисия отпреди седмица пък изложи незавидното положение на България сред другите страни членки на Европейския съюз. Навлизането на широколентов достъп до интернет у нас се е увеличил леко през 2009, но нивото остава сред най-ниските в ЕС въпреки силната конкуренция. Алтернативните оператори продължават да са затруднени при навлизането на пазара на високоскоростен DSL от господстващия играч на пазара.

Пазарът на фиксирани телефонни услуги е доминиран от традиционния оператор и следователно все още се характеризира с много ограничена конкуренция. Броят на активните фиксирани линии е намалял въпреки наличието на различни пакетни оферти от традиционния оператор - главно благодарение на изместването от фиксирани към мобилни линии и нарастващото използване на VoIP.

Пазарните дялове на алтернативните оператори на фиксирания пазар са все още ниски и изглеждат в застой, се казва в изявлението на обединяващото ги сдружение.