Неизказаните въпроси около случая Сноудън

Но за разлика от Едуард Сноудън Фукс, като убеден комунист, никога не бе сам, той можеше да се приюти в сигурността на своята идеология и да получи подкрепата и сигурността на една суперсила. Сноудън обаче действа като изолиран маниак, който е бил подтикнат към действия от копнежа за смисъла и желанието да бъде повече от просто едно колелце при самостоятелното движение на алгоритмите. И така предизвика сам една световна суперсила.

Случаят „Сноудън“ катапултира фантазията в царството на шпионските романи с трагичния си герой, а чрез него в романтичната релефна душа на европейците може да се промъкне впечатлението, че в суровия свят на международната политика и нейните конспиративни подземия все пак може да има и справедливи, безупречни идеалисти.

В известен смисъл Сноудън поема в тази проекционна фигура ролята на Обама в началото на мандата му, въпреки че под натиска на политическите реалности на аурата на президента загуби част от блясъка си. И така, възприемайки Сноудън като "добрия американец", мнозина остават с впечатлението, че той очевидно се изправя срещу мощни автократични противници на демокрацията, за да защити именно най-голямата демокрация в западния свят.

Но всеки европеец трябва да се замисли и за нещо друго. Ако САЩ действително са успели незабелязано да шпионират Германия и други европейски страни, трябва да се приеме, че другите сили работят в същия стил с нашите данни - сили, като Китай и Русия, които не са толкова добре настроени към Европа, както САЩ. 

Заслужава си да калкулираме и факта, че Европа, и в частност Германия, редовно получават от Вашингтон помощ в борбата срещу тероризма и то в области, в които германските служби не биха се справили сами, пише още Die Welt.

За да не се застраши дейността на тези служби, може би за германците би било по-уместно да не питат толкова настойчиво и упорито как точно американците стигат до информацията на своите съюзници. Ако Европа не иска да продължи да играе тази игра, то тя следва да разшири значително интелекта и уменията а тайните си служби- заключение, което едва ли ще се хареса на острите критици на Америка.

Хората в Европа не биха се замислили сами за сложните взаимоотношения в света на сенките на тайните служби. Много по-лесно е да се отпразнува отново суровия антиамериканизъм. Да правим това и с пълни гърди да крещим срещу Чичо Сам – това може би ни е липсвало отдавна.

Защото симпатиите към Обама наложиха на германците и европейците в продължение на дълго време пречка за отприщването на антиамериканизма, за разлика от ерата на Джордж У. Буш. И докато огромна част от обществото вижда врага в безскрупулната власт на Америка, един предотвратен терористичен атентат в Канада ни напомня какво всъщност липсва в дебатите около практиките на подслушването.  

Въпросът не е в това, дали тайните служби подслушват караниците на Иванчо и Мария, а по какъв начин може да се гарантира сигурността на западния свят и какви граници могат да се преминат.