Наследството на женския инженерен елит в България

Когато Саша Безуханова се присъединява към българското звено на Hewlett-Packard през 1997 г., поток от компютърните специалисти напуска страната. Въпреки това тя решава да остане, вярвайки, че може да изгради кариера в технологиите и убеждава други, завършили електроника, да направят същото.

15 години по-късно Безуханова се е изкачила дотам, че управлява бизнеса на HP с публични компании на развиващите се пазари. Като първата българка, която застава на висша мениджърска позиция в глобална ИТ компания, тя става пример за подражание на едно поколение жени, които се присъединяват към сектора, пише в свой анализ Financial Times.

"В момента имаме много жени във висшия мениджмънт на дигиталната индустрия. Те са много видими в технологичната общност и в обществото“, коментира Безуханова. „Освен това все повече жени основават стартъпи“.

През 2013 г. Безуханова напуска HP, за да създаде Move.bg, платформа за социална иновация.

Жените представляват 44,6% от работната сила в разрастващия се технологичен сектор в страната – вторият най-голям дял в ЕС след Литва. За сравнение, средното за блока е 32,4% според Евростат.

Високото ниво на участие на жените в България в технологичната работна сила е завещание от съветската епоха, когато най-добрите ученици са посещавали специални математически гимназии, коментира Румяна Тренчева, управляващ директор на SAP за Югоизточна Европа.

„Математиката и всички приложни науки винаги са били с висок стандарт в тези учебни заведения, които са избирали равен брой мъже и жени. Жените учители са направили математиката достъпна и са насърчавали момичетата да учат компютърни науки в университета“, допълва тя.

При комунизма жените инженери и счетоводители са били част от професионалния елит, който 30 години по-късно все още се радва на голямо внимание, посочва Тренчева.

„Имаме силни ролеви модели на работещи майки в тези професии и това влияе на жените, работещи в технологичния сектор в момента. Те са уверени и нямат съмнения дали могат да достигнат до топ позиции“, коментира тя.

През 2014 г. Светла Симидчиева, бивш мениджър човешки ресурси в PwC, обединява усилията си със специалиста в изкуствения интелект Екатерина Михайлова, за да създадат дигитален бизнес за набиране на кадри. Техният стартъп Majio използва машинно обучение, за да свързва кандидати с подходящи за тях работни места. Majio насочва продуктите си към компании от САЩ, Централна и Източна Европа. Стартъпът има награда „Най-добър стартъп за изкуствен интелект“ от Централноевропейските стартъп награди от 2017 г., но Симидчиева твърди, че жените понякога са хладно приемани от мъжете в бизнеса.

По думите ѝ в България има известни предразсъдъци по отношение на жените, управляващи технологични компании, но те изчезват с течение на времето.

„Те ще избледнеят със следващото поколение предприемачи“, коментира тя.

Между 10 и 12 на сто от българските стартиращи фирми са основани от жени. Драстичният недостиг на квалифицирани работници междувременно доведе до повишаване на заплатите и помогна за засилването на позициите на жените, особено в големите компании, допълва анализът на Financial Times.

Компаниите се конкурират да предложат различни предимства, които да привлекат жените за служители, коментира Албена Манчева, мениджър за България на Foryouandyourcustomers, базирана в Цюрих компания за консултации по дигитална трансформация.

„Работодателите трябва да предлагат неща, които позволяват по-добро равновесие между професионалния и личния живот – гъвкаво работно време, възможност за работа от вкъщи, повече дни платен отпуск и допълнително здравно осигуряване, покриващо семейството“, посочва тя.

Росен Иванов, управляващ партньор в инвестиционния фонд BlackPeal Capital, твърди, че заплатите в технологичните компании сега са толкова привлекателни за дамите, че жените в по-нископлатени професии като учителите се преквалифицират, за да се насочат към работа в аутсорсинг компании.