Трябва ли роботите да приличат на нас?

След час на всеки от екипите е казано, че трябва да измъчат робота, а след това да го убият. Всички са отказали. Приятното лице и леко движещата се опашка на роботът бебе динозавър са ги накарали да искат да го защитават.

И все пак тези топли чувства рязко приключват в определен момент - хората се чувстват смутени, ако си взимодействат с андроид, силно приличащ на човек в много отношения, но не не напълно убедително. Ето защо Pepper и други модели искат да запазят очевидните „роботски“ функции, като квадратните глави и пластмасовите тела.

Какво се случва, ако робот и човек се комбинират или стане трудно да бъдат разграничени? Поривът да се откажем от подобни идеи е свързан с това, което писателят Айзък Азимов определя като „комплекс на Франкенщайн“: страхът, че изкуственият интелект ще стане доминиращ или ще ни измести.

Все още има безпокойство, че киборгите ще се превърнат във врагове. И все пак има други хора, които са готови да изживеят научно-фантастичните си фантазии, имплантирайки си чипове.

Собственичка на кола Tesla коментира пред технологичния уебсайт The Verge, че е поставила чип в ръката си, за да отключва колата си по-лесно. Мун Рибас, испански авангарден артист, си имплантира сензор в близост до лакътя, който вибрира при земетресение.

Трансхуманизмът е спорна област, с някои неприятни идеи като подобряване на човешките способности чрез технологиите, които са неприятно близки до евгениката. Физическите технологични импланти освен това могат да остареят за няколко години или да станат напълно излишни.

Засега роботите ще трябва да разчитат на различни трикове, за да изглеждат по-чувствителни и по-близки до човешкото поведение, твърди Игор Яблоков, който продаде своя стартъп на Amazon – проект, с който последната разви гласовия асистент Alexa.

Засега гласовите асистенти говорят внимателно и сдържано, така че да не звучат прекалено човешки. Но Яблоков прогнозира, че изкуственият интелект евентуално ще започне да затруднява хората да разбират дали си говорят с робот или с реален човек.

Прогнозата му е кошмарна: „Хората няма да могат да кажат дали си взаимодействат с вас или с изкуственото ви аз. В момента може да правите две интервюта едновременно. Или може да има 500 версии на вас, водещи 500 интервюта. Те ще учат повече секунда след секунда и ще казват на другите версии какво са научили“.

Линията между хората и роботите ще се размие, когато изкуственият интелект стане реалност. Тогава ще трябва да бъдат поставени граници. Без тях идеята за роботите като добавка или заместител „предизвика разбирането ни за самите нас като индивиди“, пише Марко Носков, преподавател в катедрата по философия в Aarhus University в Дания.