Технологичните компании в хватката на търговската война

Черният търговски списък

Черният търговски списък на САЩ продължи да расте през 2020 г. Ако съдим по последно добавените в него, новият фронт на търговската битка ще са чиповете. Това не е никак случайно. Пазарът на чипове за смартфони достигна 44,9 млрд. долара през 2019 г., а до 2025 г. се очаква да нарасне до 69,3 млрд. долара, сочат данни на Mordor Intelligence.

Чипове

В средата на декември търговският министър на САЩ Уилбър Рос потвърди носещия се по-рано слух, че в Черния списък вече попадат десетки китайски компании, включително и най-големият производител на микрочипове в Китай SMIC. Санкциите засягат и общо 11 нейни филиала, благодарение на което те вече нямат достъп до модерни и развити технологии от САЩ.

Китайският държавен съвет реши да подкрепи местните си компании, като се фокусира върху данъчни облекчения. Като цяло страната се зае с нелеката задача да се превърне във все по-малко зависим технологично от други страни и чужди компании, което може да донесе доста главоболия на Съединените щати.

Другите атакувани

САЩ бяха безмилостни и към други китайски играчи. Сред тазгодишните жертви на Тръмп и неговата администрация се оказаха приложението за споделяне на кратки видеа TikTok и чат услугата на Tencent – WeChat. Преди няколко месеца американският президент реши, че те също са „заплаха за националната сигурност“, защото могат да предоставят данни на Пекин за американските потребители на услугите им. Държавният глава реши да действа незабавно и да забрани изтеглянето на двете приложения от магазини като App Store и Google Play Store. Това отключи серия от съдебни битки, които продължават и до днес. TikTok дори бе принудена да преговаря за продажбата на американския си бизнес.

Вериги на доставките

Безпощадните действия на Тръмп към китайските компании бяха съчетани с проблемите с веригите на доставките, причинени от коронавирусната пандемия. Когато кризата с Covid-19 беше в пика си в Китай, ясно пролича колко зависими са повечето технологични гиганти от производството в китайски фабрики. Спирането на дейността на въпросните заводи, особено на играчи като Foxconn (главният поддоставчик на Apple), показа, че зависимостта от една страна и нейната инфраструктура вече не е работещ вариант, независимо колко евтино може да се произвежда в Китай.

Стигна се до решения, които преди изглеждаха икономически неизгодни, но днес са въпрос на оцеляване. През ноември Foxconn обяви, че ще изнесе част от производството за Apple извън Китай. Южнокорейската Samsung Electronics също обяви, че ще диверсифицира веригите си на доставки, като се насочи към Виетнам.

Равносметката за Тръмп

Това, което видяхме в рамките на мандата на Тръмп, бяха откровени атаки срещу едни от най-големите китайски технологични компании. Техните конкуренти от САЩ, които от години се сблъскват с рестрикциите на Пекин по отношение на цензурата и свободното споделяне на информация, сега са изправени пред въпроса доколко могат да разчитат на Китай за производство, кадри и каквото и да било сътрудничество. Очаква се новият американски президент Джо Байдън, който ще встъпи в длъжност съвсем скоро, да запази твърдия тон към Китай. Това може да означава както по-големи проблеми за Huawei, така и за емблематични американски компании като Apple.

Когато дойде на власт, Тръмп пропагандираше смело кампанията си „Америка на първо място“. За годините, в които беше начело на страната, той не успя да постигне особен напредък в привличането на американските компании обратно вкъщи. Китай продължи да бъде по-евтиният вариант, който вече има изградена инфраструктура, за да ги обслужва така, както им е нужно.