До какво може да доведе наливането на милиарди държавни пари в заводи за чипове?

TSMC също реши да изгради завод за чипове в Аризона за 12 млрд. долара, отчасти по нареждане на администрацията на Доналд Тръмп. Samsung пък води преговори за втори завод в Остин, Тексас.

Най-сложно е в Европа, където властите в ЕС се сблъскват с националните правителства относно това дали Европа трябва да влезе в скъпата надпревара за модерни фабрики за чипове – политика, популяризирана от влиятелния еврокомисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Брьотон, или да заложи на досегашната си стратегия за специализация в нишови чипове. Този подход е предпочитан от германското правителство и много компании.

В изявлението си от тази седмица Intel подсказа, че има интерес към изграждането на завод в Европа и стана първият от „Голямата тройка“, който подкрепи целта на ЕС да увеличи производството си на модерни чипове до 20% от всички в света до края на следващото десетилетие.

„Европа се отдръпна от тази надпревара преди много време и вече няма необходимото местно ноу-хау“, коментира Хелмут Гасел, ръководител на стратегиите в германския производител на чипове Infineon.

Същевременно нараства недоволството от бавния напредък на настоящите проекти на ЕС в микроелектрониката. Германските власти заявиха, че 50 компании – всичките преследвали стратегията за нишово производство, която беше успешна през последните десетилетия, са кандидатствали за финансиране по програмата.

Решението по това разделение може да бъде постигнато до лятото. Германският министър на икономиката Петер Алтмайер и френският му колега Брюно льо Мер редовно обсъждат с Брьотон възможността за привличането на чуждестранен гигант в областта на чиповете, така че да се подобрят възможностите на Европа в модерното производство на чипове, твърди представител на финансовото министерство на Франция, пожелал да остане анонимен.

„Всеки път, в който се видят, те говорят за това. Целта е да се стигне до решение до юни“, посочва той, допълвайки, че цената на такъв проект може да достигне до 20 млрд. долара.

Големият залог

Ако плановете на правителствата по света бъдат осъществени, индустрията за чипове може да започне да изглежда по начина, по който изглеждаше през 70-те и 80-те години, когато всяка страна смяташе полупроводниците за критична част от комуникациите и отбраната си.

Но рискът според главния изпълнителен директор на VLSI Research Дан Хътчисън е светът да изгради твърде много заводи за чипове, което да окаже натиск върху цените и да унищожи големи части от индустрията, подобно на катастрофата през 80-те години, която затвори фабрики от Австралия до Южна Африка.

„От гледна точка на данъкоплатеца въпросът, който изниква, е наистина ли искаме да започнем поредната студена война, в която фабриките за полупроводници са еквивалент на ядреното оръжие, където губим всички тези ресурси?“, пита Хътчисън.