Какво е нужно за развитието на онлайн видеорекламата?

Интересът към онлайн видеото никога не е бил по-голям от този в момента, като са големи и възможностите на маркетолозите чрез него да достигнат до многобройна аудитория. Много от потребителите обаче не харесват или се отнасят с недоверие към видеорекламата, като гледат по-благосклонно на телевизионната реклама.

Какво е решението в тази ситуация?

Според анализатори на eMarketer рекламите, придружаващи онлайн видеото, биха се приемали доста по-добре, ако съдържанието е качествено и професионално направено.

От голямо значение са и два основни фактора, които се посочват като необходими за успех на видеорекламата в интернет.

На първо място дължината на рекламния спот трябва да е съобразена с дължината на основния видеоматериал – така, че рекламното послание да не е твърде натрапчиво и да води до обратен ефект за марката в съзнанието на потребителите.

Освен това е необходимо криейтивът на този тип реклами да е създаден специално за интернет, да е оригинален и добре таргетиран предвид нуждите и нагласите на публиката, за която е предназначен съответният видеоматериал.

„Интернет аудиторията и телевизионната аудитория не са едно и също нещо“, казва Дейвид Хейлърман, старши анализатор в eMarketer. „Интернет аудиторията не реагира задължително по същия начин на рекламите онлайн като по този, след като са изгледали същите реклами по телевизията.“ Онлайн чувствителността към дължината на видеото е много по-голяма.

За пример за различните нагласи се дава и младежката аудитория, която е с много по-голям дял онлайн, отколкото пред малкия екран. Хората на 30 и по-малко години са по-склонни да очакват по-забавно и емоционално съдържание – както във видеата, така и в съпътстващите ги реклами.

Отгоре на всичко в сектора на онлайн видеото продължава да се води дискусията дали е по-добре потребителите да плащат, за да гледат съдържание, или да гледат реклами, които да „изплащат“ това съдържание. Според Хейлърман е добре да се помисли за хибриден бизнес модел, по примера на кабелните телевизии, където заплащането на такса гарантира по-малко реклами спрямо тези по ефирните канали.