България е получила само половината от договорените европари за 7 г. членство

Общо 5,5 млрд. евро са разплатените средства по всички европейски програми от началото на членството на България в ЕС до този момент. Реалната сума, която се полага на страната ни за този период, е 11 милиарда евро. Договорени са над 100% от тях, но е рано да се каже колко всъщност ще получи страната ни, каза в Брюксел вицепремиерът Зинаида Златанова, съобщи bTV.

„70% от българските граждани подкрепят членството в ЕС. Всеки трети българин вижда в това възможност за професионално развитие, а 16% - за достъп до европейските фондове”, каза още Златанова.

Благодарение на евросредствата в България са построени 300 км магистрали и железопътни линии, изградено е столичното метро, над 700 обществени сгради са реновирани, близо милион и половина души живеят в модерна градска среда, отчете още Златанова.

По думите й също така над 1500 предприятия са обновени, сто хиляди души намират работа, 300 000 се преквалифицират. Вицепремиерът смята, че за следващия програмен период България активно трябва да се подготви, за да може да усвои по-добре евросредства.

Друг от участниците в събитието - зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Петър Киров, отговарящ за ОП "Транспорт", припомни, че за следващия период 2014-2020 г. се планират инвестиции в най-бедната част на България - Северозападна, а именно в инфраструктурата около втория мост на река Дунав, Лот 3 на магистрала "Струма", връзките със сръбската граница.

По думите му ще бъдат съсредоточени усилия и в обновяването на жп линиите София-Бургас, Русе-Варна, която не е реконструирана от години. Зам.-министър Киров смята, че трябва да се подобрят и транспортните връзки между Дунав и Черно море и инфраструктурата около големите черноморски и дунавски пристанища. В заключение той посочи, че трябва да се увеличи усвояването на кохезионните фондове и вътрешното съфинансиране.

Иван Кръстев, зам.-министър на образованието и науката и отговарящ за ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", постави фокуса за следващия период на тази програма върху подкрепата на хората със специфични нужди, развитие на националните интереси, както и научно-интелигентно развитие. По думите му училищата трябва да се превърнат в по-привлекателни места.

Финансирането на водния сектор в България през следващия програмен период може да спре още на втората му година - за тази опасност предупреди екоминистърът Искра Михайлова. Обяснението е, че пред страната ни са дефинирани проблеми, които, ако не бъдат решени до 2016 г., европейските средства ще бъдат спрени.

„Предварителните условия на ЕК дефинират проблемни области. Определят срок за разрешението им и той е 2016 г. Дотогава ние изпълняваме оперативната програма, както бъде одобрена, но до 2016 г. трябва да сме приключили с реформата във водния сектор. Ако дотогава не приключим, тогава ще спрат парите. Така ще се стопира финансирането на водния сектор”, обясни Михайлова.

Ръководителят на звено „България” в Главна дирекция „Заетост” на ЕК Кирил Киряков допълни, че мониторингът на България вече е обвързан с определени цели.

Като предимство на прага на новия програмен период беше подчертана по-високата степен на готовност на проекти, както и поуката, че приоритетите не могат да се променят в крачка.

За първи път вчера България участва в европейската инициатива „Дни на отворените врати”. Дипломати, експерти, представители на европейските институции бяха запознати с изминатия път през годините на членството на държавата в Общността.