Слабо се усвояват средствата в гаранционния фонд за земеделски европроекти

Фермерите не познават достатъчно възможностите на Националния гаранционен фонд (НГФ), който е създаден, за да улесни достъпа на земеделските производители с европроекти до банкови кредити. Това стана ясно на пресконференция на ръководството на фонда.

Припомняме, че в края на 2011 г. със закона за бюджета фондът е определен за изпълнител и на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Той поема част от риска в случай на неплащане от страна на фермерите.

Сега в земеделското министерство отчитат, че след като през 2013 г. фондът подписа договори с 14 търговски банки, за изминалата година са издадени гаранции на 215 малки и средни фирми за 74 млн. лв., като гарантираните кредити са за 92 млн. лв.  Схемата обаче е с потенциал за гаранции в размер на 1,1 млрд. лв.

Затова агроминистерството започва информационна кампания, по време на която ще бъдат разяснени функциите на фонда във всяка област на страната. Първата среща със земеделците е на 4 февруари в Стара Загора.

От гаранциите могат да се възползват стопани с одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., по мерките 121 – за модернизиране на стопанствата, 122 – за подобряване на икономическата стойност на горите и 123 – за преработвателните предприятия.

Комуникационната кампания ще се проведе от ДЗЗД "ПРСР Грант", която спечели търга след обявена обществена поръчка,, показа справка в сайта на Агенцията за обществени поръчки. Стойността й е 1,1 млн. лв.

Целта на проекта е да стигнем до малките населени места и градове, където е по-трудно земеделците да получат информация как да кандидатстват по гаранционната схема, заяви Светлана Александрова, и. д. директор на дирекция „Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието и храните. Тя отчете, че информационната кампания е закъсняла заради процедурите по ЗОП.

В селските райони земеделците търсят банкови кредити, ако спечелят проекти. Банките обаче изискват обезпечения, с каквито фермерите не разполагат. Целта на гаранционната схема е проектите да бъдат реализирани, допълни Самуил Шидеров, изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд.

На въпрос защо усвояването на средствата за гаранции е слабо, Александрова заяви: „Банките са се явили на конкурентна процедура за определени портфейлни лимити. Ако се окаже, че те не усвояват тези лимити, средствата може да бъдат върнати в програмата“. Според нея е напълно възможно средствата да се върнат в ПРСР като се отвори мярка за  хидромелиорации – за ремонт на магистрални тръбопроводи, тъй като по старите тръби се губела 80% от водата.

Това е нов инструмент, който се прилага отскоро. Рискът е споделен с НГФ, но малко или много се поема от банките, които изискват залози за кредитите, допълни Александрова. Тя заяви още, че икономическата криза също е повлияла на  търсенето на кредити, което е било най-ниско през 2010-2011 г. Банките в този период също били консервативни при отпускането на инвестиционни заеми.

Самуил Шидеров също отчете, че процентът на усвоените гаранции е малък спрямо възможностите на програмата, но към момента имало одобрени инвестиционни проекти на фермери за 1,4 млрд. лв. Той допълни, че изпълнените с помощта на фонда 215 проекта са осигурили заетост на близо 2000 души.

Тази година ще се прави анализ дали ще се връщат пари от фонда към програмата. Това е коментирано още през юни 2013 г. с Брюксел и отговорът на Еврокомисията е бил, че е възможно.

Гаранционната схема ще действа до края на 2015 г. - тогава по принцип трябва да бъдат приключени всички проекти, които са финансирани с евросредствата от периода 2007-2013 г. Възможно е схемата да бъде продължена и през периода 2014-2020 г.