Изпълнители на проекти по ПРСР разкритикуваха бавната работа на Фонд "Земеделие"

Няколко организации отправиха критики към бавната работа на Фонд „Земеделие“ с общо писмо. Фондът бави проектите с години, а служителите му отказват да комуникират с изпълнителите, се казва в сигнала на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП), Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) към институциите.

Все още се бавят подадени през миналата година проекти по мерките 121, 311 и 312 – за модернизиране на стопанствата, преминаване към неземеделски дейности и подкрепа за микропредприятия към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се казва в писмото във връзка със забавянето на над 1000 проекта във Фонда, които трябваше да бъдат договорени през есента на миналата година.

Организациите са притеснени и от казуси от текущата стопанска дейност на фермерите, както и на последващия контрол на обществените поръчки за проекти, които се изпълняват от общините.

Фондът бави отговори на молби и жалби с по 6-7 месеца, има случаи на забавяне и с две години. Същото се отнася и за подписването на анекси и всякаква административна дейност. Това възпрепятства сериозно придвижването на проекти и казуси в съответните срокове, и важи с особена сила за заявленията на бенефициентите по ПРСР 2007-2013, чието прилагане е към своя край, се казва в позицията.

Посочва се, че много често телефоните в ДФЗ не се вдигат, ако някой случайно вдигне слушалката, казва, че няма достъп до информация или дава некоректна информация.

Отношенията между ръководството на  ДФЗ и агроминистерството са недопустими и непрофесионални, казват авторите на писмото. Припомняме, че агроминистърът Димитър Греков поиска оставката на ръководството на ДФЗ, а отговорът от фонда беше компромат, че лобирал за роднинска фирма.

Подобна декларация е била изпратена и през март 2014 г., но от нея нямаше почти никакъв ефект, допълват организациите, подписали позицията.

„Считаме за неприемливо разглеждането на проекти да се бави повече от година и за неуважително спрямо бенефициентите, които са нашите данъкоплатци, да се изтъкват редица неуместни оправдания за забавянето, включително и неразбирателство между ДФЗ и МЗХ“, се казва в писмото, което приканва институциите да си свършат работата в срок, който няма да навреди на фермерите.

Четирите организации настояват заради недостига на средства проектите по трите мерки да бъдат финансирани със средства от Гаранционния фонд или от неусвоените средства от вече одобрени, но неизпълнени проекти.

80% от проектите по мерките 311 и 312 са за селски туризъм и забавянето ги обрича на неизпълнение, защото са свързани със строителство. Същото важи и за общинските проекти, тъй като летните месеци са най-подходящи за изпълнението на инфраструктурни проекти, се припомня в позицията.

Според авторите й рискът от загуба на средства по ПРСР 2007-2013 в края на тази година е напълно реален.

Те допълват, че ДФЗ трябва да разплати през 2014 г. близо 1 млрд. лева, за да не се загубят пари от бюджета на ПРСР, а плащанията изостават към момента.

Ако не се предприемат спешни мерки в тази посока, потенциалната загуба по ПРСР само в края на годината може да надхвърли половин милиард лева, твърдят четирите организации.