Европроектите ще се одобряват за не повече от три месеца

В проекта на Закон за еврофондовете, по който се работи в момента, е залегнало условието проектите да се одобряват за не повече от три месеца. Това съобщи Камен Колев, председател на Съвета за обществени консултации към парламентарната комисия по еврофондовете.

Пред депутатите от подкомисията за евросредствата Колев коментира, че се очаква всеки момент да приключи работата по законопроекта. 

Той даде конкретни предложения, за да бъде улеснена работата на бизнеса при усвояването на евросредства. Например работодателите предлагат при търгове по Закона за обществените поръчки (ЗОП) офертите да се подават не при възложителите (общини, министерства и пр.), а само по електронен начин на сайта на Агенцията за обществени поръчки. Целта е да се гарантира, че офертите не са манипулирани.

Председателят на подкомисията Слави Бинев обаче предупреди, че понякога има риск файловете да се манипулират по-лесно от документите, подавани сега в хартиени пликове.

Камен Колев настоя да има гъвкавост при усвояването на средствата по различните програми и ако към някоя област няма интерес, средствата бързо да се пренасочват към друга.

Според него не е решен старият проблем с мостовото финансиране за одобрени проекти.

Колев предложи да има публичност за всички одитни доклади по оперативните програми, както и да е публична цялата кореспонденция с Европейската комисия. Така според него няма да се стигне да блокиране на европрограми, тъй като ще има обществен натиск.

Той отправи и критика към проектите, подадени от България по т. нар. План „Юнкер“, че са основно в областта на инфраструктурата. България е предложила проекти за само 1,5 млрд. евро по плана, което е доста скромно в сравнение с Хърватия – за 9 млрд. евро, и Полша – за 40 млрд. евро, отбеляза още Колев.

По думите му планът е отворен и още може да се правят предложения, и то не само от правителствата, а и от страна на бизнеса. Тъй като в момента България не е заявила проекти в областите дигитална икономика, екология, енергийна ефективност и други, Българската стопанска камара (БСК) е дала конкретни предложения на правителството за проекти на стойност 6-7 млрд. евро, които да се реализират от бизнеса. Примери за такива проекти са да се уеднаквят АТМ и ПОС терминалите в ЕС, мобилните станции на телекомите да могат да се ползват едновременно от няколко оператора, както и да се уеднаквят системите за тол такси.

Според Колев банките биха могли да станат междинни звена и да участват в одобрението на европроектите. Депутатите от подкомисията обаче реагираха резервирано на тази идея и коментираха, че при въвеждането й има както позитивни, така и негативни примери.