Евродепутати предлагат 5% от бюджета на ЕС да отива в планинските региони

5% от бюджета на ЕС да отива в планинските региони след 2020 г. – това предлага евродепутатът Илияна Йотова, която е задвижила законодателна инициатива. По нейни изчисления така слаборазвитите планински райони ще получат 17 млрд. евро, ако в следващата многогодишна финансова рамка бъде заложено такова целево финансиране.

На конференция за планинските райони тя обясни, че иска специално законодателство за планинските региони в Европа, което да промени сегашния подход - да се действа на териториален принцип. 

„В комисията по регионално развитие на ЕП тече дискусия за развитието на Алпийския регион. Парадоксално, но това е един от богатите региони в Европа и той ще получи значителни средства за развитие от средствата за сближаване. Въпросът е какво правим с останалите планински региони, където има сериозни проблеми с инфраструктурата и заетостта“, обясни предложението си тя. Депутатът допълни, че в Алпийския регион безработицата е едва 2%.

Предложението, по думите й, е било подкрепено след много преговори от Еврокомисията, също и от еврокомисаря по регионална политика Корина Крецу. Като цяло тя обобщи, че основните проблеми в случая са пари, инвестиции, демография, околна среда и работа, а най-сериозният проблем, особено в България, е обезлюдяването.

Тя допълни, че в момента се работи по дефиниция какво е планински регион, тъй като определението в Програмата за развитие на селските райони (ПРСРС) е обвързано повече с особеностите на планинското земеделие.

Илияна Йотова съобщи още, че през пролетта предстои предложението й да бъде гласувано.

Министерството на регионалното развитие е разработило целенасочена инвестиционна програма за развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните и планинските райони, припомни Иван Аспарухов, зам.-министър във ведомството. Програмата е на етап съгласувателна процедура и предстои внасянето й в Министерския съвет.

Аспарухов посочи, че в планинските и полупланинските региони на България има 123 общини, които заемат 42,5% територията на страната. В тях живее 22% от населението или  1,5 млн. души. Населението трайно намалява, а прирастът е драстично по-малък от общия за страната. Делът на висшистите е два пъти по-нисък от този за страната. Безработицата е по-висока с 2% - без работа са 122 хил. души.

Изключение са планинските общини близо до развити центрове, до центрове с развита добивна промишленост като Челопеч, Пирдоп, Лъки, Златица, също и тези, които са близо до туристически центрове. 67 лв. са данъчните приходи на лице от тези региони, с 30 лв. по-малко от средното за страната.

Основните проблеми, които ограничават развитието, са липса на квалифицирани кадри в трудоспособна възраст, застаряващо население, ниско образователно равнище на хората в трудоспособна възраст, лошо качество на публичните услуги и инфраструктурата, нерационално използване на природните ресурси, затруднен достъп до населените места, ограничени възможности на селищата да развиват собствена политика по благоустрояване, липса на целеви финансови инструменти за подкрепа.

Авторите на програмата предлагат да се създаде финансов инструмент и на проектен принцип да се финансират проекти на общини или на принципа на публично-частното партньорство. Цялата програма е разчетена с бюджет 565 млн. лв., който ще бъде разпределен до 2020 г. За тази година в бюджета не са предвидени средства за програмата, тепърва финансовото министерство трябва да се произнесе по нея, обясни Аспарухов.

Според изследване на агенция „Медиана“ населението в планинските райони намалява за 10 години (2001 – 2011 г.) само с 1,8% за разлика от страната, където спадът е 7,1%. Но ако се извадят от картината София, Перник, Габрово, Сливен и Смолян, населението в планинските райони намалява с 11 на сто, а ако се изключи градското население – с 13,7%.

Огромна част от населените места в планинските региони на практика са замиращи. В 25% от населените места няма деца, в 12% няма млади хора под 40 г. В 7 на сто от населените места всички са над 60 г. Селищата с под 100 жители представляват 42% от всички и се увеличават със 7% за 10 г. В обследваните 103 населени места са закрити 13 мини и 38 големи промишлени предприятия, заяви социологът Кольо Колев, който представи проучването.

Той посочи още, че в 35% от тези 103 населени места преди е имало постоянно присъствие на медицинско лице, а сега няма. В 18% е закрита поликлиника, в 23% вече няма зъболекарски кабинет. В 20% са останали без аптека, 22% - без детска градина, 33% - без училище до 8 клас, 10 на сто – без гимназия.

Изследването отчита, че проблемите на планинските региони в България са специфични и различни в сравнение с подобни региони в Европа. У нас по-сериозен проблем са пътищата, а не толкова достъпът до интернет, тъй като мрежата има сравнително добро покритие. Например 44% от населените места в планините нямат двукратна ежедневна транспортна връзка (отиване и връщане) до най-близкия град, има и практически недостъпни селища през зимата.

Младите хора от тези региони решават проблема като емигрират, заяви социологъг. 

Евродепутатът Момчил Неков коментира, че условията и правилата за земеделие в тези региони не трябва да бъдат приравнявани със селскостопанските условия в равнините части. Той даде следния пример - за да получават фермерите директни субсидии, трябва да имат ниви с площ поне 5 дка, с минимален размер на парцелите 1 дка. В планините обаче е трудно да се изпълни това условие и земеделците не могат да кандидатстват за директни плащания.