Земеделците очакват ограничен европейски бюджет за сектора след 2020 г.

Земеделците могат да очакват ограничен бюджет и засилване на ролята на финансовите инструменти след 2020 г. Това стана ясно на дискусия за бъдещето на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., организиран от Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро.

Дебатът за бъдещето на ОСП е част от темата целия европейски бюджет след 2020 г. и дебат за бъдещето на Европа, заяви вицепремиерът Томислав Дончев. Консумативният подход „дайте ни, защото...“ по думите му не върши работа. Най-силните аргументи са рационалните, които водят към общоевропейски ползи.

„Не ми се иска да се води вътрешна война между различните политики, които изграждат европейския бюджет – например ОСП срещу кохезионната политика. Всяка политика има смисъл, полза и добавена стойност. „Приятелският огън“ не допринася за по-добър европейски бюджет“, каза Дончев.

Сегашният европейски бюджет за първи път е по-малък, отколкото предишния, припомни той.

Ако опитаме да пречупим петте сценария за бъдещето на Европа в Бялата книга през ОСП, само един от сценариите предполага по-голям бюджет за ОСП, каза Дончев. 

Представителят на DG Agri Иман Буут заяви, че след Brexit или ще се справяме с намален бюджет, или ще трябва да се плаща повече (вноски на страните членки – бел. авт.). Светът се промени и защитата на Европа и миграцията също изискват пари, коментира той.

Според него в бъдеще е необходима по-голяма гъвкавост между перата в бюджета, което означава по-малка предсказуемост за земеделците.

Текущата ОСП не ни доставя резултатите, които ни трябват, отбеляза той след коментар за настъпилите климатични промени. В DG Agri не искаме революция, а еволюция. Трябва обаче да направим промени, включително в посока опростяване, подчерта той.

Предстои намаление на бюджета най-малкото заради Brexit, каза и агроминистърът Румен Порожанов. Той коментира и неуспешните опити за опростяване на политиката в агросектора като заяви, че все повече опростяваме, а администрирането на практика се усложнява.

Финансовите инструменти трябва да бъдат развити, каза министърът.

Сред фермерите има остър дефицит на познания за инструментите за управление на риска, заяви Николай Вълканов от ИнтелиАгро.

Той припомни, че според проучване на организацията, осъществено съвместно с Института за агростратегии и иновации, 94% от фермерите са против замяната на директните плащания с финансови инструменти.

Имаме огромен проблем с наваксването на производителността спрямо ЕС и инвестициите. Трябва да сме наясно и какво е възможно да се случи след 2020 г. - да изберем 2 – 3 приоритета и да настояваме за тях. Трябва да се фокусираме как с по-малкото ресурс да постигнем качествен резултат, препоръча анализаторът.

Изпълнителният директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян заяви, че агросекторът има огромен потенциал, а банкерите имат интерес от развитието му.

Според него сложното в момента администриране на агросубсидирането трябва да се промени. От друга страна, ако един бизнес е базиран на субсидиите, той е изключително неустойчив. Важно е да се намерят бизнес модели, при които субсидиите подпомагат добрите да стават по-добри, без да са цел на съществуването на един бизнес.

Той каза още, че и банката е готова да подкрепи сдружаването, което да позволи на малките да станат конкурентоспособни, а не просто субсидирани.