Какво печели България от евроинтеграцията на Западните Балкани?

Срещата на върха между Европейския съюз (ЕС) и страните от Западните Балкани, състояла се на 17 май 2018 г. в София, потвърди ангажимента на Съюза за продължаване на разговорите за членство. Това ще противодейства на руското и китайското присъствие в региона, но рисковете от това са предимно икономически според анализ на компанията за кредитното застраховане „Кофас“.

Ползите за България от присъединяването на страните от Западните Балкани ще дойдат предимно от търговска и транспортна гледна точка: засилване на търговските отношения между страните в региона, увеличение на инвестициите там, подобряване на достъпа ни до западните пазари. Това оправдава позицията на страната ни по тези въпроси.

От друга страна, Западните Балкани биха продължили с прогреса и реформите, ако членството им е ясно предвидимо и възможно, противното предполага задълбочаване на разделението и конфронтацията, което като цяло би се отразило негативно на всички страни от региона. Все пак, лидерите на страните от Западните Балкани показват воля да преодолеят натрупаните исторически разногласия помежду си.

Близка търговска и икономическа интеграция

След колапса от войните през 90-те години и финансовата криза през периода 2008-2011 г. страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия) задълбочиха икономическите си връзки с ЕС. Страните от ЕС са най-големият търговски партньор в региона с 83% от износа и 67% от вноса.

Анализът показва, че високият търговски дефицит в региона се дължи на неговата ограничена производствена база със стоки с ниска добавена стойност. Тя се финансира предимно от парични преводи, получени от емигрантите (почти една четвърт от населението живее в чужбина), както и от преки чуждестранни инвестиции, най-вече от Западна Европа. Преводите от емигранти представляват около 10% от БВП за Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия. Силното използване на еврото в региона показва висока зависимост от икономическия цикъл на еврозоната и от нейната парична политика.

Корупция, безработица и нисък БВП

Процесът по присъединяването към ЕС вероятно ще бъде завършен заради стратегическото географско положение на региона и желанието на ЕС да предотврати евентуални конфликти между съседни страни и да противодейства на влиянието от Русия и Китай. Очаква се това да започне с двамата най-напреднали кандидати - Сърбия и Черна гора, вероятно преди 2025 г. Членството би довело до по-малко допълнителни финансови разходи за Европейския съюз.

Европейската финансова помощ приблизително възлиза на 7 милиарда евро за периода 2014-2020 г. (повечето за административни и институционални реформи) и след като едно членство започне своя прием, се изчислява, че то може да бъде завършено с допълнителни средства от порядъка на около 2% от бюджета на ЕС-28 за 2017 г.

Въпреки това, поради редица сериозни недостатъци в управлението, присъединяването на региона към ЕС ще бъде продължителен процес. Високата корупция в региона поставя Западните Балкани в дъното на класацията на Transparency International 2017 в Европа. Тази ситуация се потвърждава от показателите за управление на Световната банка, които подчертават лошата политическа стабилност в Албания, Македония, Косово и Черна гора и институционалната фрагментация в Босна и Херцеговина.