Как се отразяват парите от ЕС върху българската икономика?

Европейските средства все пак са полезни за икономиката. Такъв извод може да се направи от доклада на Министерство на финансите (МФ) „Фондове на ЕС в България: Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз“.

Въпреки съмненията и негативните мнения на редица анализатори, че парите от Брюксел по-скоро „разглезват“ получателите им и изкривяват икономическата среда, числата говорят друго.

През втория за страната програмен период (2014–2020 г.) е получен достъп до средства по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в размер на 9,9 млрд. евро, предназначени за съфинансиране на 10 програми, става ясно от доклада. В сравнение с периода 2007–2013 г., разполагаемият ресурс е по-голям с 5,2%. Към 30 юни 2019 г. средното изпълнение на програмите е 34,6%, като са извършени плащания по програми на обща стойност 4,05 млрд. евро., в т.ч. средства от ЕС в размер на 3,414 млрд. евро.

Важно е да уточним, че оценката на Министерството на финансите е изготвена чрез инструмента СИБИЛА 2.0*. Оценката на въздействието включва краткосрочни ефекти към средата на 2019 г. от реалното изпълнение на програмите. Трябва специално да се отбележи, че доколкото тя е направена с данни за реално разплатените средства по програмите към средата на 2019 г., в нея не са отразени част от средносрочните ефекти, както и дългосрочните такива от реализираните интервенции. За тяхното пълно проявление е необходимо да бъде разглеждан доста по-дълъг хоризонт. Поради краткосрочния характер на оценката, направена към този момент, тя представя предимно преките ефекти от направените интервенции, като косвените въздействия от тях се очаква да се проявят в средносрочен и дългосрочен план. Следва да се отбележи също така, че направените симулации нямат за цел да оценят адекватността на разпределението на тези средства в различните ключови области и сфери, пише в докалда. В този смисъл, оценените ефекти от усвояването на средствата не представляват непременно максималните ползи, които страната би могла да извлече от посочените средства.

БВП

През разглеждания период производството и БВП на страната нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС. Изпълнението на планираните мерки по линия на ЕСИФ изиграва роля в това отношение, като симулациите показват, че техният ефект върху БВП към средата на 2019 г. е увеличение с 5,5% спрямо сценария без евросредства. При това, позитивната роля в средносрочен план ще е свързана както с увеличаването на количествената характеристика на наетите ресурси (труд, капитал), така и с подобряване на качествения им компонент. Повишаването на качествената характеристика на наетия трудов ресурс позволява увеличение на неговата производителност, а оттук и на общата факторна производителност, уточняват от МФ. В резултат на това икономиката се позиционира на по-висока траектория на икономически растеж.

Положително въздействие върху икономическото развитие се наблюдава и при разходите за брутообразуване на основен капитал на частния сектор. Към средата на 2019 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано в отсъствие на средствата от ЕС с 15,5%. Ценовото равнище в страната претърпява слабо увеличение (1,7% за периода 2014–2019 г. спрямо базисния сценарий), поради вливането в икономиката на средствата от ЕС. Това е обяснимо на фона на все още набиращото скорост усвояване и на краткия период за проявление на дадения ефект. Въпреки това, дори и при очакваното последващо ускоряване на процеса на изпълнение на оперативните програми, ефектът върху ценовото равнище се очаква да бъде умерен поради отворения характер на икономиката. Увеличаването на платежоспособното търсене в малка отворена икономика, която не може да влияе на световните цени, по-скоро рефлектира в ускоряване на растежа на вноса на стоки и нефакторни услуги.

m1

Симулациите на МФ потвърждават, че изпълнението на Споразумението за партньорство е довело до нарастване на вноса (6,7% спрямо базисния сценарий). Това от една страна е свързано с по-високия растеж на доходите, а от друга произтича от нарасналото производство. Икономиката се характеризира с висока пределна склонност към внос, произтичаща, както от ниската й суровинна обезпеченост, така и от стремежа за повишаване на производствената ефективност, посредством внос на по-производителни и суровинно-спестяващи оборудване и технологии. Същевременно износът на стоки и нефакторни услуги също нараства леко спрямо базисния сценарий, като ефектът към края на 2019 г. е 0,7%. В дългосрочен план очакванията са за значително увеличение на положителния принос на ЕСИФ към увеличението на износа на страната, като това ще е резултат както от по-голямото производство, така и от подобряването на конкурентните позиции на местните производители заради по-високата производителност на труда и ефективност на производствения процес.

Пазар на труда

В резултат на интервенциите, финансирани по оперативните програми през разглеждания период, се наблюдава положителна промяна по отношение на икономическата активност на трудоспособното население, коефициентите на заетост и безработица. Към настоящия момент, това се дължи основно на преки ефекти от вливането на средствата в икономиката (откриване на работни места). В средносрочен и дългосрочен план се очаква да се проявят също така и косвени ефекти (намирайки изражение в повишаване на качеството на заетите и работната сила като цяло). Последните се проявяват и в допълнително увеличаване на производителността на труда. Същевременно, по високата заетост и редуцираната безработица позволяват ускоряване на растежа на доходите, като нетният ефект върху средната работна заплата към средата на 2019 г. достига 4,9%. Симулациите показват позитивен ефект по отношение на заетостта в размер на 8,8% в резултат на усвояването на средствата по линия на ЕСИФ и съответно редуциране с 4,1 п.п. на коефициента на безработица спрямо сценария без еврофондове. Следва да се има предвид, че голяма част от реалираните през периода мерки се отразяват директно върху увеличение на заетостта, като техният ефект в краткосрочен план е по-голям. За разлика от наблюдаваните предимно преки ефекти върху заетостта, работната сила и безработицата, очакваното позитивно влияние върху производителността на труда е предимно косвено.