Какви са ефектите от регулирането на бързите кредити

Поради своята същност, бързите кредити често са обект на недоволство от страна на публиката и добра сфера за намеса от страна на политиците, които целят предпазване на клиентите. В тази статия ще сравним съществуващия регулаторен контрол върху тази част от потребителските финанси във Великобритания и България и ще разгледаме ефектите от него на фона на факта, че във втората вече е минало достатъчно време, за да се проявят последствията от този ход, пише Даниел Василев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Регулациите

В Англия, както и в България, в началото на тази година бяха въведени регулации върху отпускането на бързи кредити. Те не се различават значително от приетите у нас, като основният фокус е върху налагането на таван на ГПР. Считано от средата на ноември на Острова той не може да надвишава 0,8% дневно. В реално изражение при средностатистическите бързи кредити това възлиза на разходи от £24 за всеки месечен кредит от £100.

Докато у нас таванът на ГПР по заемите не предизвика много реакции и коментари от страна на икономистите, в Англия той беше широко обсъден. Изследването Capping the cost of payday lending in the UK: What will the impact be?, фокусиращо се върху потенциалното въздействие на тавана на ГПР и другите (по това време все още обсъждани) предложения, достига до заключението, че: „… ако таванът [на разходите] направи бързите кредити много по-недостъпни, някои хора ще намерят алтернатива, макар и също толкова скъпа…“.

Тук очевидно съществува допускането, че таванът на ГПР, както и другите мерките, които по-късно влизат в сила, ще намалят – поне в известна степен – предлагането на бързи кредити. Кейт Андрюс от Adam Smith Institute също достига до подобно заключение, акцентирайки върху факта, че регулациите намаляват доходността на компаниите от сектора, особено на малките фирми. Икономистът Стив Дейвис от Institute for Economic Affairs се концентрира върху факта, че регулациите ще навредят в най-голяма степен на най-бедните и нуждаещи се потребители.

В действителност се случва точно това – от пазара на бързи кредити в Англия изчезват повече от 1/3-та от компаниите, а се очаква мнозина от подалите заявление за лиценз за извършване на дейността да не го получат.

Ефектите от ценовия контрол в България 

Нека видим дали тези прогнози на английските икономисти са приложими в България и дали за по-малко от една година са се реализирали в действителност.

Както ние също сме писали, първата опасност от налагането на таван на цените е отпадане от пазара на някои фирми, отпускащи бързи кредити, които не могат да продължат дейността си при по-нисък марж на печалба и няма как да заобиколят горната граница на ГПР. При това трябва да отбележим, че този риск е не просто теоретично положение, а се случи на практика. Това се доказва от данните в Регистъра на финансовите институции към БНБ. Към 29 септември 2014 г. там бяха регистрирани 256 компании, а към 12 юни 2015 г. там вече присъстват едва 164.

Действителността показа, че други компании успяха да намерят вратичка, като намалиха ГПР, но наложиха по-стриктни изисквания за кредитополучателите, както и допълнителни такси (извън обхвата на ГПР). По този начин те запазиха маржа на приходите си, а за клиентите им ситуацията не просто не се подобри, каквото беше първоначалното намерение за приемането на регулациите, но и дори се влоши, тъй като вече те трябва да отговарят на по-строги изисквания и да попълват по-сложни бланки.

Третият ефект от налагането на таван на ГПР и респективно от напускането на пазара от някои компании е нарастване на кредитирането „на черно“. Въпреки че нямаме данни за реалното състояние в България, данните от изследване на Policis са категорични: през 2004 г. във Великобритания, където по това време няма таван на ГПР, едва 3% от индивидите са взели незаконен кредит, докато в Германия и Франция, където съществуват такива регулации, този процент скача до съответно 8 и 7%.

Тази практика създава по-големи рискове пред потребителите, както и опасност от съмнителни и неприятни способи за събиране на средствата от кредитополучателите при просрочване на задълженията, например.

Изводи от теорията и практиката

Ефектите от налагането на ценови контрол са предвидими (и предвидени) от професионалните икономисти, а очакванията ни не след дълго се потвърдиха и от практиката. Въпреки добрите намерения на политиците, поредицата от ходове (включваща регламентиране на шрифта по договора, изискване за минимален капитал, таван на ГПР), която се осъществи без да се изчислят последиците от нея върху потребителя и бизнеса, доказано не е от полза за нито една от двете групи.

Очаквано, регулациите изкараха от бизнеса някои от по-малките компании, подтикнаха други да компенсират със странични такси, гаранции и изисквания загубените поради тавана на ГПР средства и респективно не подобриха ситуацията за крайните потребители. Някои от последните загубиха достъпа си до тази форма на кредитиране (поради затваряне на компаниите и по-стриктните условия), втора – и най-многобройната – група потребители плащат почти същите разходи (отново при по-строго отпускане на кредити), а други прибягват до извънпазарно финансиране и се излагат на рисковете, до които то води.