Може би американците просто не са толкова глупави, за да купуват още имоти

Американският жилищен пазар продължава да бъде слаб и най-добрите мозъци, управляващи икономиката на страната, се опитват всячески да разберат защо и какви нови тактики на планиране и управление могат да бъдат приложени. Това пише в своя блог американският предприемач Филип Грийнспън.

Според публикация на Zillow приблизително 37% от продавачите на жилища в САЩ продават на загуба. Какъвто и да е този дял, може да се добавят още 5-6% под формата на комисиона за брокерите, която на много пазари надвишава сумата за едногодишен наем.

Психологически погледнато, някой, който наскоро е изгубил сума, достатъчна да изплати наема за 5-10 години, е малко вероятен кандидат-участник на пазара, на който току-що е понесъл тази загуба.

Така че колкото повече жилища се продават, толкова повече ще се „влошава“ съотношението между купувачи и продавачи. Всяка продажба носи грубо 37% шанс да заличи един човек от пазара на собственост на имоти.

Все повече американци се очаква да приемат идеята, че притежанието на имот е загуба на време и пари, без да споменаваме липсата на гъвкавост, която то налага на собственика, който в противен случай би могъл да си намери по-добра работа, като се премести да живее на друго място.

Грийнспън цитира данни на New York Times за съотношението на цената за закупуване и наем на различни пазари. За Манхатън например то е 30:1. Сан Франциско и Сиатъл също не са много назад. Това означава, че на цена от около 3,3% от стойността на имота, той би могъл да се наеме.

За сравнение, един купувач плаща 6% от тази потенциална сума само за брокерска комисиона и други разходи по сделката. Цената на комисионата може евентуално да се отложи до продажбата на имота, но в един момент тя трябва да се плати. Наред с това купувачът/собственикът трябва да плаща около 2% всяка година за поддръжка на имота и данъци, както и допълнително 5% под формата на ипотека.

Така че наемодателите, а такива има много, на практика отдават жилището си безплатно на наемателя.  Когато дойде време за продажба, често отнема между 9 и 12 месеца за напълно освобождаване на имота, така че цената на продажбата е 8-10%, дори и ако пазарът остане непроменен.

Друго предимство за наемателите е, че те могат да освободят съзнанието си от товара, който пречи на собствениците да правят или да мислят за каквото и да било по-интересно, пише той. Хората в Манхатън, дори и когато притежават имот, никога не се занимават с поддръжка на имота или на двора. Така че те могат да пишат романи и да градят империи. Останалите ходим до магазина „направи си сам“ през ден и чистим плевели.

Защо тогава можем да очакваме цените на имотите да продължават да падат? Колкото по-продължителен е спадът, толкова повече хора ще преценят критично дали притежанието на жилище има някакъв финансов смисъл и ще заключат, че такъв няма, смята той.

Те ще се оттеглят от пазара на потенциални купувачи поне за 10 години, докато забравят какви рани са получили и колко скучен е бил животът им, докато са притежавали жилище.