Министерският съвет разгледа на днешното си заседание доклад за проблемите, свързани със Споразумение за заем през август 2008 г. между Японската банка за международно сътрудничество (по-късно преименувана на JIСА) и България за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас” и възможностите за тяхното решаване, съобщиха от правителствената информационна служба.
В доклада се посочват проблемите, свързани с обслужването на първия японски заем, който е предназначен за пристанище Бургас.
Според анализа налице са множество трудности, а в някои случаи - и невъзможност за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и „Пристанище Бургас” ЕАД, да обслужват заема.
Има и случай, при който „Пристанище Бургас”, чийто собствен капитал е отрицателна величина, взема заеми от банки, за да осигури средства за погасяване на своята част от заема, се констатира в доклада.
Отчита се, че ДП „Пристанищна инфраструктура” изразходва значителен финансов ресурс за покриване на вноските и ще бъде на финансова загуба до окончателното изплащане на заема през 2028 г.
Българските експерти смятат, че недостатък на заема е, че е в японски йени, което води до невъзможността на ДП „Пристанищна инфраструктура” и на „Пристанище Бургас” да планират точно годишните си инвестиции, а и курсовите разлики водят до оскъпяване на заема.
Посочените трудности са определили решението на българското правителството за прекратяване на споразумението за заем с банката за проекта, се подчертава в съобщението. Това ще стане след преговори със заемодателя и при спазването на всички законови процедури, като за целта се възлага на министрите на финансите, на външните работи и на транспорта, да предприемат необходимите стъпки.
Още през лятото на миналата година министър на транспорта Александър Цветков обясни, че още се преценява рентабилността на проектите за изграждане на нови пристанищни контейнерни терминали във Варна и Бургас. Стартът на реализацията на проекта, който по план трябва да бъде завършен до 2015 г., закъснява.
Средства по заема до юли 2010 г. (а по всяка вероятност и към момента) не са усвоявани. Предвиждаше се заемът да е на стойност 36,932 млрд. йени (около 327 млн. евро) с краен бенефициент Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура".
През есента на миналата година пък зам.-министърът на транспорта Камен Кичев информира, че се предвижда по време на строителството на терминалите да се проведе конкурс и те да бъдат дадени на концесия, така че държавата да не плаща заема от японската банка.
От сегашното официално съобщение за отказ от японския заем не става ясно дали ще се строят контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас и с какви средства, при положение че експертите от бранша са категорични, че няма друга алтернатива за развитие на пристанищата.


Екопарк Варна събира ездачи от цялата страна в битка за Купата на Софийския университет
44-годишен мъж се удави край скалите на Созопол
Клон се стовари върху дете във Варна: Майката завежда дело срещу общината
Кола се вряза в пешеходци във Франция, един човек загина, а 10 са ранени
АЕК не остави шансове на Левски и ще играе в Шампионска лига
Земетресение и срутване на ледник вероятно са причинили трагедията в Хималаите
Златото се върна над $4600 в очакване на сигнали от Фед
Петролът поевтинява, докато пазарът следи рисковете при Ормуз и Русия
Китай предизвиква САЩ заради санкциите срещу партньори на Иран
От петрола до лития: Как геополитиката пренарежда енергийния сектор
Голямата офанзива на Hyundai: 41 нови модела в Европа за пет години
Легендарното окачване на Citroen позволява да карате на три гуми
Защо повечето тунели са криви?
Колко повече харчи кабриолет със свален покрив
Богове на кича: Най-безвкусните коли в историята според Top Gear
В САЩ е одобрено лекарство за рак на панкреаса
Мъж от Созопол се удави край Стария град
Петролен бос: Войната в Иран става като в Украйна, в патова ситуация
Ключов обрат в Газа: "Хамас" се съгласи да предаде властта и да се разоръжи
Вашингтон подготвя тежък удар по Русия: санкции до 100% за купувачите на руски петрол и газ
преди 15 години Ето пак! Ей човече, велик си - вечния критик! ***, много ги разбираш май нещата!Искам само да забележите падежа на заема, България няма условия за хеджиране на валутния риск, т.е. има, но пак си остава прекалено рисково! Все пак говорим за 330 млн.евро.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Ако проблема с обслужването на кредита е вида на валутата - японски йени - ами да направят хеджиране на валутния риск тогава...тя топлата вода я има отдавна:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Защо бе, защо отказвате японските пари бе? За да не работят пак пристанищата ето защо? Защото бъгарите от тези градове щяха да имат работа, заплати, сигорност и какво ли не още . Как само българското правителство мисли за българите... отговор Сигнализирай за неуместен коментар