Половината от произведените у нас картофи са били изнесени

Половината от произведените у нас картофи са продадени в чужбина, съобщи Венцислав Каймаканов, председател на Националната асоциацията на българските картофопроизводители, цитиран от БТА.

Износът е реализиран от големите производители предимно в Молдова, страните от ОНД и Гърция. Експортът е увеличен спрямо предходни години заради лошите климатични условия в страните традиционни производителки на зеленчука в Европейския съюз като Полша, Германия и др.

Увеличеният износ е оказал влияние, но не решаващо, на повишената цена на картофите на българския пазар, смята Каймаканов. По думите му от производителите зеленчуците са излизали на цена 0,50-0,80 лв./кг. Тя е почти двойно по-висока от миналогодишната, която в пиковите моменти не е надхвърляла 0,45-0,50 лв./кг. Тази година никъде в света картофите не паднаха под 0,50 лв./кг, твърди Каймаканов.

Сега у нас се продават предимно вносни картофи и малки количества на дребни производители, твърди Каймаканов. Той прогнозира задържане на цената на традиционния за българската трапеза зеленчук до поява на новата реколта, която по думите му ще бъде на двойна и 2,5 пъти по-висока цена.

108 членове има Националната асоциация на българските картофопроизводители. Те стопанисват около 110 хил. дка. Добивът от последната реколта е скромен - 1 - 1,5 т/дка. Предходни години той е варирал около 2 т/дка, като са регистрирани и рекорди до 4,5 т/дка. "Меката" на картофопроизводството остават Самоковският и Ихтиманският край. Смолян отстъпи, но се увеличават обаче площите в Пернишка, Видинска, Сливенска и Пловдивска области, посочи спецалистът.

Максимум 10 на сто от семената, ползвани от родните производители, са български. Купуват се семена от Холандия, Франция и Германия, по-малко от Шотландия. Отглеждането на изходната суровина е на заден план за завладелите този бранш у нас. Само в Самоков, Ихтиман и Смолян засега са създадени семенни полета.

Себестойността на родните картофи все още изостава от европейската, която е значително по-ниска. Според Каймаканов това се дължи на по-благоприятните условия, в които са поставени европейските им колеги. Засега българските производители получават само национални субсидии на единица площ. Те се надяват по-бързо в страната ни да влязат европейски доплащания, които според тях биха повишили конкурентоспособността на продукцията им.

Потребността от картофи у нас е около 500 хил. т годишно, по данни на асоциацията. На този етап обаче организацията се ангажира с производството на не повече от 200 - 250 хил. тона, което задоволява само половината от националната консумация.

Сега тече подготовка на площите за сеитба. Очаква се тази година те да бъдат увеличени, но нарастването няма да бъде драстично, каза Каймаканов. По думите му 80% от полетата в най-силния район - Самоковско, пустеят. Подобна е ситуацията и в други краища на страната. В същото време недостигът на продукта в национален мащаб е основен фактор при формиране на пазарната му стойност, категорични са от асоциацията.