Как в земеделието се провалиха, а в икономиката напреднаха с еврофинансирането

Средствата отидоха основно за покупка на трактори, комбайни и за подкрепа на млади фермери, докато в секторите, където администрацията трябваше да положи усилия и да насърчи земеделските производители като например при агроекологията или дейностите в планинските и полуплански региони, се получи огромен вакуум.

Колко средства могат да се изгубят

До началото на ноември изплатените средства за агроекология са малко над 11,6 млн. евро национално и европейско и финансиране, съобщиха за Investor.bg от фонд "Земеделие". Това съставлява малко под 4% от бюджета за тази мярка, което поставя земеделците, занимаващи се с агроекология в крайно неизгодна позиция спрямо останалите производители.

Предварителното разпределение на средствата от програмата заложи над 478 млн. евро по трите екологични мерки, от които само за агроекологични плащания бюджетът до края на 2013 г. е 254,9 млн. евро, или за една година средно около 36 млн. евро.

Това означава, че над 120 млн. лева за първите две години ще „изгорят“ заради поредица от грешки и пропуски на администрацията, които продължават да спъват бизнес инициативността на земеделците, решени да се занимават с екологично земеделие и биопроизводство.

Министерството на земеделието вече втора година търси варианти за преразпределение на този ресурс, въпреки че еврозаконодателството не позволява да се прехвърлят средства от една в друга ос. Единственото, което постигнаха, е да поискат прехвърляне на субсидии от агроекологията към компенсаторните плащания в планинските райони, така че тези субсидии почти да се удвоят и да влязат в сила още от тази година.

Това искане беше записано в шестата промяна (нотификация) на програмата за селските райони, която все още не е одобрена от Еврокомисията.

При последната си среща с представители на браншовите организации шефът на дирекция „Селски райони“ в министерството на земеделието Никола Христов съобщи, че ведомството води активни преговори с Еврокомисията за "прилагане на финансов инженеринг, който да позволи на България да не изгуби неизползваните от агроекологията средства".

Според Христов преговорите са в напреднал етап, като тази седмица министърът на земеделието Мирослав Найденов e провел разговор с еврокомисаря Дачиан Чолош по тази тема. На въпрос на Investor.bg дали е възможно поредно удължаване на сроковете за усвояване на тези средства, Христов отказа на подробности, докато не приключат преговорите с Брюксел.

Днес министър Найденов съобщи, че страната е поискала неизползваният ресурс да се трансформира в създаването на гаранционен фонд. Не е ясно дали предложението ще бъде прието от Брюксел, тъй като еврозаконодателството не позволява средствата от еврофондовете да се използват за двойно подпомагане - един път като субсидии и вторият път като гаранции, поясниха експерти.

Дали българското предложение не е закъсняло

Експертите в агроминистерството знаеха за проблема със слабото усвояване на субсидиите още преди две години, когато новото правителство дойде на власт. И е необяснимо защо още тогава администрацията не потърси алтерантивни решения по примера на министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което завари трагично наследство с почти символично усвояване на средствата по оперативна програма „Конкурентоспособност на българската икономика“.

Провалът при тази програма беше огромен, защото от заделения ресурс в размер на 1,1 млрд. евро до бизнеса бяха стигнали под 5% от заложените средства, а представителите на малкия бизнес масово се отказваха от нея поради сложните процедури и липса на предварително финансиране.