Борислав Петков: Земеделските земи изместиха златото като инвестиционен актив

Купувачи са онези, които усещат сигурност в този вид актив. Основно това са арендаторите, които започнаха усилено да инвестират в покупката на земеделска земя, за да гарантират дългосрочно бизнеса си, смятат в БАСЗЗ.

Вторичният пазар е изключително добър критерии за стабилност на пазара като цяло, като на него се дължат над 40% от сделките.

През 2011 г. се наблюдават доста инвеститори, които не са си отговорили на въпроса защо влизат на този пазар, а това не е добре за самия инвеститор. Защото в желанието си да придобият земедеслка земя се даваха цени много над първичния пазар. Ако този инвеститор не окрупни закупените, той не би получил доходноста дори на депозит в банка, смята Петков.

10 000 дка, купени от арендатор обаче, са дълго обмисляна инвестиция, гаранция за бизнеса му, като арендаторът изчислява цената на база получаваната продукция, допълни той.

Функция на цената на земята винаги е била рентата, а тенденцията на ръст се запазва и в момента рентите бележат ръст с 20-23% на годишна база. Ние тръгнахме от много ниски нива, като през 2006 г. средната рента беше 6-7 лв., сега е между 28 до 33 лв., изключвайки Добруджа.

Добруджа не може да бъде приобщена към общия пазар, защото цената на земята там е от 700 до 1 300 лв./дка, а рентите са между 50 и 100 лв./дка.

В района на Монтана рентите са 28-35 лв./декар, във Видин от 18 до 22 лв., като Северозападния район вече не е толкова западнал, смята Петков.

В област Плевен рентата е 35-38 лв., в Търговище 18-35 лв., в Пловдив 26 лв., в Пазарджик 30 лв, в Бургас е 17-30 лв.

През 2011 г. заявките за наем на земя от арендаторите към нас са с 34-35% повече спрямо миналата година. Тоест арендаторите искат да арендоват това, което са ползвали, плюс 30-35%, обяви Петков. Членове на асоциацията притежават около 2 млн. дка земеделска земя или около 6% от земята у нас.