Забавените заплати са основен фактор за високата задлъжнялост на домакинствата

През януари 48% от длъжниците в страната са забавили плащането на сметки и по кредити заради неизплатени заплати, показват данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ).

При само 12% от случаите обаче причината за невъзможно плащане е безработица, показват данните на организацията.

Разходи за медицински услуги са довели до забавяне на плащанията на сметки и по кредити при 11% от длъжниците. При 4% от тях забавянето е заради надвишаване на планирания бюджет за сметките за електричество, а при 2% - високите сметки за парно.

“Ниският процент изрядни плащания са традиционни за януари поради празничното разточителство и липсата на финансово планиране през декември”, посочват в съобщение до медиите от асоциацията. “Този път картината беше допълнително усложнена от изключително ниските температури и грипната епидемия”, допълват от организацията.

При недостиг на средства, най-често се пропускат плащанията по кредитните карти и лизингите. Последствията от това са сравнително отдалечени във времето, тъй като лизинговите компании отнемат стоката едва след третия месец за разлика от мобилните оператори и кабелната телевизия, които спират да предоставят услугата в кратък срок.

В същото време лихвите са големи и с натрупване, което прави разплащането още по-трудно във времето.
Данните на асоциацията показват, че по-консервативните платци са и по-изрядни в плащането на задълженията си. Това са хората на възраст над 55 години жителите на малките населени места, собствениците на малък бизнес, оцелял въпреки кризата, както и част от младите семейства с много малки деца.

Високо рисково се оказва поведението на хората на средна възраст от големите градове, представителите на средния мениджмънт, особено в браншове, които пострадаха от кризата, каквито са търговията и строителството например, обобщават от асоциацията.

„Масовото мнение, че най-бедните най-трудно се справят с плащанията на задълженията си, се опровергават от данните, с които разполагаме”, коментира Райна Миткова-Тодорова, председател на организацията. По думите й хората с по-ниски доходи вече са се отказали от потреблението на стоки и услуги, които не могат да си позволят.

Българите със средни доходи обаче са продължили да живеят според достигнатия в хубавите икономически години стандарт, на практика на ръба на своите възможности. За тях и минималната промяна на планираните плащания означава изпадане в задлъжнялост, посочват от асоциацията.

Профилът на длъжника в България показва, че той обикновено е на 40-50 години, жител на голям град, като преди години е достигнал по-висок жизнен стандарт, бил е зареден с оптимизъм и е теглил голям кредит наред с ползването на редица други скъпи услуги. С настъпването на кризата обаче му става все по-трудно да покрива всички разходи.