Топи се делът на агросубсидиите в цената на зърното

От влизането на България в Европейския съюз през 2007 година досега преките плащания за земеделските производители като абсолютна сума растат, но съотнесени към себестойността на произведената продукция се топят, затова и фермерите негодуват срещу слабата ангажираност от страна на правителството към този проблем.

Това каза за Investor.bg председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите в България Ангел Вукадинов по повод нарастващото негативно влияние на кризата върху сектора и орязаните от кабинета национални субсидии, на които секторът разчиташе.

Ако през 2008 г. за декар обработваема площ зърнопроизводителите са получавали по 18 лева директни плащания, съставляващи около 20-25% от себестойността на крайната продукция, то през миналата година при субсидия от 25 лв. за декар този дял вече се е свил до 15%, сочат изчисленията.

Негативните резултати се дължат на огромната разлика в разходите, които производителите са имали при производството на тон пшеница през 2004 и 2005 година, взети като референтна база за определянето на субсидиите за сектора до 2014 г., и разходите на същите производители през 2011 г., когато заради скока на световните цени на горивата себестойността на продукцията се увеличи и на този фон делът на подпомагането се сви.

„За страничния наблюдател може би изглеждаше нахално от наша страна да протестираме през миналата година заради орязаните национални доплащания към европейските субсидии на площ. Но искането ни беше основателно, първо, защото кабинетът ни го беше обещал официално, и второ - защото по този начин очаквахме да намалим поне отчасти огромната разлика в субсидирането, която имаме спрямо фермерите от старите държави-членки на ЕС“, обясни Ангел Вукадинов.

Липсата на аграрна политика породи диспропорции между секторите

Производителите не отричат, че с навлизането на европейските субсидии българското земеделие получи добър старт, особено след дълбоката криза, в която то беше изпаднало след 1990 г. Фермерите обаче са недоволни от неадекватната държавна политика в сектора, която по инерция си върви вече трето десетилетие и  предизвика невероятни диспропорции в развитието на отделните подотрасли от селското стопанство.