Бизнесът иска единна система за определяне на качеството на работната сила

Бизнесът предлага да се създаде единна система, която да определя качеството на работната сила и да планира приема на студенти в държавните университети. Това заяви заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев по време на седмото заседание на Съвета за обществени консултации към парламентарната комисия по европейски въпроси, съобщиха от камарата.

Предложението на бизнеса е заради все по-засилващата се пропаст между квалификацията на кадрите и потребностите на работодателите в България.

Камен Колев предложи да се работи и за евентуално опрощаване на кредитите за образование, отпускани от държавата. Условието е студентите да бъдат изрядни платци на осигуровките си, след като започнат работа по специалността в страната.

Предложенията идват като резултат от засилващата се тенденция за емиграция, която според статистиката на камарата показва, че от 2008 г. досега 700 хил. хора в работоспособна възраст са напуснали България, като 75% от тях са с висше образование. 

Колев допълни, че по отношение на развитието на компетенциите и знанията в икономиката България е на едно от последните места в Европейския съюз. Иновациите в българските предприятия са малко, а в същото време изоставаме и по много показатели, свързани с развитието на знанията и уменията на работната сила.

Статистиката показва, че само 1% от инвестициите са в образованието на работниците в българските предприятия. Средният показател за ЕС е 15 на сто, посочи Колев.

За да бъде разрешен въпросът с младежката безработица, е необходимо активизиране на т.нар. "триъгълник на познанието", включващ висшето образование, научните изследвания и бизнесът, подчерта председателят на комисията по европейски въпроси Моника Панайотова, цитирана от БТА.

Според нея трябва да се работи за скъсяване на дистанцията между търсене и предлагане на специалности, където на този етап се наблюдава голямо разминаване.

Необходимо е и също да бъдат намерени начини младите хора да остават по родните си места, а ръководствата на университетите да осъзнаят, че студентите не са паричен ресурс, а своеобразен маркетингов продукт, от гледна точка на източник за иновации.