Българските фермери одобряват еконормите в аграрната политика до 2020 г.

Еврокомисията определи преговорите по селскостопанската политика с всяка държава-членка да продължат до края на годината, затова още не е ясно какви промени ще има във финансовите пакети на отделните държави.

„Поддържаме контакти с администрацията и за нас е важно да се информираме за промените, така че да реагираме навреме спрямо новите предложения. На този етап срещаме разбиране от администрацията“. Това коментира за Investor.bg.  председателят на Асоциацията на българските земеделски производители Христо Цветанов.

По предложение на почти всички браншови организации българската администрация е включила в националната позиция искане за увеличаване на максимално допустимия таван на обработваемите площи за едно стопанство, за които ще се дават директни плащания. Еврокомисията предлага годишно таванът на плащанията да бъде 150 хил. евро, като при всяко увеличаване на обработваемите площи, плащанията да бъдат орязвани и при искания за 300 хил. евро да не се плащат субсидии за частта над 150 хил. евро.

Ако този принцип бъде приет, това означава, че 30% от земеделските производители ще бъдат орязани от директни плащания, затова и съвместно със съюза на земеделските кооперации предложихме минималният таван да се вдигне на 450 хил. евро, посочи Цветанов.

За увеличение на тавана настояват и от асоциацията на зърнопроизводителите.

Българските фермери настояват също да се намали и предложеният от ЕК норматив, според който всяка година фермерите трябва да оставят по 7% от общата обработваема земя като угар, което означава, че не трябва да се обработва с цел възстановяване на нейното качество.

За българските условия това означава, че всяка година над 2 милиона декара от общо обработваемите 32 милиона декара трябва да почиват, което е икономически неефективно, поясни Цветанов. Затова фермерите са предложили този процент да се намали до 3%. Другият вариант е той да се изчислява на по-широка база, като освен обработваемата земя за отглеждане на полски култури към нея се включат ливадите, пасищата и плодните градини.

Българските производители ще успеят да изпълнят агроекологичните практики, за които ще отиват 30 на сто от субсидиите по директните плащания след 2014 г. Това е общата позиция на всички браншови аграрни организации.