Отчитат подобряване на събираемостта на дълговете от началото на годината

От началото на 2012 г. се наблюдава подобряване на събираемостта на дълговете на българите. Индексът на събираемостта, изчисляван от Асоциацията на колекторските агенции, се е повишил с 22 пункта през април спрямо същия месец на 2010 г., показват данни на организацията.

Статистиката на колекторските фирми сочи още, че нивата на събираемост на задълженията от началото на годината досега вече са доближават до нивата на събираемост, отчетени преди кризата.

Председателят на организацията Райна Миткова-Тодорова допълни, че изчисляваният от колекторските фирми индекс е косвен показател за икономическото състояние на страната. „Когато домакинствата могат да обслужват задълженията си, това означава, че икономическият климат се подобрява”, посочи тя.

Индексът на организацията се изчислява на базата на около 250 хиляди задължения към банки, мобилни оператори и комунални дружества, обработвани от колекторските фирми всеки месец. Данните обхващат 75% от пазара на събиране на вземания и имат представителен характер, коментира Райна Миткова-Тодорова.

Неизплатените и забавени заплати остават основна причина за забавянето на плащанията от длъжниците. Според резултатите от проучване на асоциацията през април 42% от длъжниците посочват забавената заплата като основна причина за неплащане, докато по същото време на миналата година делът им е бил 44%.

Увеличава се обаче делът на длъжниците, забавили плащания по някакви задължения заради безработица. Докато миналата година те са били 14%, през тази безработните длъжници са вече 17%. 

Димитринка Гринко от асоциацията допълни, че нараства делът и на длъжниците, които пропускат плащания заради лошо планиране на семейния бюджет.

По думите й тенденция е българите приоритетно да плащат вноските по ипотеките си, както и сметките за електричество. При влошаване на финансовото положение на домакинствата се пропускат плащания по задължения, които предполагат отлагане на последствията във времето.

Димитринка Гринко обясни също така, че в условията на криза по-младите българи се справят по-добре с покриването на своите задължения. Профилът на средния длъжник е мъж на възраст от 40 до 50 години от голям град, с добър социален статус, обикновено среден мениджър или собственик на бизнес, пострадал от кризата. Длъжникът иска да запази стандарта си на живот от добрите години преди кризата и обикновено живее „на ръба”, допълни Райна Миткова-Тодорова.

Все по-рядко сред длъжниците се срещат българи с ниски доходи, тъй като в последните години самите кредитори спряха да им предоставят услуги, добави тя.

Що се отнася до междуфирмената задлъжнялост, най-тежко пострадалите фирми са тези от строителния сектор, хранителната индустрия, транспорта и други компании, чиято работа има сезонен характер. Увеличението на междуфирмената задлъжнялост се дължи и на забавените плащания на държавата и общините към бизнеса, каза Ивайло Тосков от асоциацията.

От организацията очакват в следващите месеци събираемостта на задълженията да се повиши още, основно заради ръста на сезонната заетост през лятото. В дългосрочен план обаче събираемостта ще зависи от икономическата обстановка в страната и в Европа.