Ходът на железницата се забави още повече през 2012 г.

Проблем след проблем

До някаква степен бавният ход на железницата ни може да бъде обяснен и с многото проблеми и с недостатъчната липса на средства, които биха могли да ги решат.

През 2012 г. БДЖ срещна някои предизвикателства по пътя си, като по-сериозното от тях бе спирането на държавната субсидия през юли месец. Министерството на финансите реши да прекрати изплащането на субсидията във връзка с един от заемите на железницата, заради който се беше активирала държавна гаранция. 

Ремонтът на вагонния парк се бави и мотрисите годни за експлоатация стават все по-малко и по-малко, а това пречи на нормалната работа не само на „Пътнически превози“ но и на товарното звено.

Бившият изпълнителен директор на холдинга Йордан Недев напусна поста си през лятото, непосредствено след спирането на държавната субсидия и прекратяването на първия опит за продажба на "Товарни превози". Това доопълнително внесе доза притеснение около случващото се с железницата.

Железничарите се вдигнаха многократно на протести, защото държавата заплаши, че ще им бъдат орязани картите за безплатен превоз в системата на железницата от 2013 г.

А не на последно място сериозна спънка и проблем пред железницата се оказва голямата насъбрала се сума от задължения. Към момента дружеството има над 700 млн. лв кредити към Световната банка, към немската държавна банка kFW, както и към други заемодатели. Към момента транспортното министерво, съвместно с министерството на финансите, се опитват заедно да разсрочат част от задълженията, които да бъдат покрити с приходите от продажбата на "Товарни превози". Спорно е какво ще се случи, ако все пак АПСК не успее да продаде товарното звено. 

Какво очаква железницата през 2013 г.?

През следващата година са възможни редица промени в холдинга. Част от тях със сигурност ще бъдат обвързани с изхода от приватизацията на товарното звено - особено ако те не успее да се продаде. Ако все пак наистина бъде намерен нов собственик на "Товарни превози", най-вероятно ситуацията в железницата ще се успокои, защото постъпилите средсва ще бъдат използвани за погасяване на част от натрупалите се задължения.

Възможността БДЖ и НКЖИ да се слеят също би променила състоянието на националния железопътен превозвач, въпреки че все още не е напълно ясно каква е основната цел, която ръководствата на двете дружества ще се опитат да постигнат. До известна степен процесите между двете компании ще се оптимизират, което би допринесло за по-добрата работа. Предполага се, че задълженията, които БДЖ има към НКЖИ, също да намалеят след сливането, а според източници на Investor.bg има възможност дори да отпаднат напълно.

Инвестициите, които се правят в модернизиране на жп отсечки също биха спомогнали за по-добрата работа на БДЖ, но все още не е ясно дали наистина старите влакове ще могат да се движат по тях с очакваната скорост от 120 км/час.

Предстоящата 2013 г. със сигурност ще бъде преломна година за националния железопътен превозвач. Преходът към новия програмен период, през който ще кандидатстваме за допълнителни средства за вагони и модернизация на железницата, може само да загатва за бъдещето през 2014-2020 г. 

Освен това предстои година на избори - времена, в които вниманието на обществото и политическата енергия ще бъдат насочени по-скоро към избора на нови управляващи, отколкото към окаяното състояние на БДЖ и ходът на железницата, който може да се забави още повече.