Бизнесът със скрап настоява за законодателни промени

Бизнесът със скрап настоява за законодателни промени и намаляването на рестрикциите, които бяха заложени в новия Закон за управлението на отпадъците (ЗУО).

Резултатите от проучване на организациите на фирмите със скрап показват, че България е държавата от Европейския съюз (ЕС) с най-рестриктивно законодателство на бизнеса с черни и цветни метали, което се базира не на сътрудничество между държавата и рециклиращия сектор, а изцяло прехвърля отговорността за борбата с кражбите на метали на фирмите.

Фирмите за рециклиране на черни и цветни метали искат намаляване или отмяна на данъка върху печалбата за следващата финансова година заради новото изискване да депозират банкови гаранции, за да могат да осъществяват дейността си, съобщи на пресконференция Иво Георгиев, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия.

Той допълни, че бизнесът настоява за намаляване размера на банковите глобите при регистриране на нарушения на площадките, за данъчни облекчения за фирмите, които са направили големи инвестиции и въвеждането на ясни изисквания за нормалното опериране на легалния бизнес със скрап.

Рециклиращите фирми искат също така банковите гаранции да се изчисляват на базата на оборота или да бъдат намалени.

Георгиев обясни, че в момента се водят разговори с МВР за поправки в Наказателния кодекс, така че да се прекъсне веригата от незаконните търговци и да се ограничат кражбите на метали.

Бизнесът със скрап иска и по-добър достъп до европейските средства за технологична модернизация, тъй като не всички фирми отговарят на заложените изисквания за кандидатстване по оперативната програма „Конкурентоспособност”.

Исканията ще бъдат депозирани през следващите дни в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Народното събрание, Министерският съвет и други институции.

Георгиев обясни, че рециклиращият бизнес тази година ще „затвори” около 32 млн. лева за банкови гаранции. Допълнителните разходи за обслужването им само за компаниите от асоциацията, която той представлява, се очаква да достигнат около 1 млн. лева за цялата година.

Заради заложените тежки изисквания към бизнеса със скрап, за които фирмите алармират от миналата година, се очаква да се увеличат незаконно работещите площадки. Според председателя на Българската асоциация по рециклиране Борислав Малинов това отново ще насърчи кражбите на метали, както и нелегалните търговци на скрап.

Малинов съобщи, че откакто действа новият Закон за управление на отпадъците е отчетен позитивен ефект що се отнася до кражбите. От БТК и ЧЕЗ отчитат намаляване на кражбите с 40-50%, а данни на МВР сочат, че като цяло кражбите в цялата страна са се свили с близо 30 на сто.

В сектора очакват легално работещите площадки да намалеят до около 800 от общо 2 300, колкото са в момента. От останалите 1 500 площадки обаче вероятно около половината ще продължат да функционират в разрез със закона.

Фирмите се опасяват и от административен произвол при проверките, както и от засилване на корупционните практики заради въведените високи глоби дори за най-малките нарушения.