Другата криза на България

Докато България е обхваната от политическа криза и масови протести, религиозният елит на страната също е в процес на преход, пише в свой анализ британското издание Economist. След кончината на патриарх Максим през ноември миналата година Българската православна църква (БПЦ) бе поставена пред избора на своя нов водач.

Подобно на светските дела обаче църковните също са затънали в криза. Предполагаеми връзки със съмнителни бизнесмени и с тайните служби от комунистическата епоха, както и животът в разкош на някои от нейните най-изтъкнати митрополити навреди на реномето на църквата.

Институция с 1 100-годишна история, оцеляла през вековете на турското господство и десетилетията комунизъм, напоследък църквата става свидетел как нейният престиж и влияние сред българското общество се топят.

Над 80% от 7,3 млн. души население на страната се обявяват за последователи на православното християнство, но само 10% смятат ходенето на църква за важна част от своя живот. Нещо повече, само 40% заявяват, че вярват в църквата, докато само преди няколко години на това мнение бяха 60%.

Повечето хора в балканската държава рядко се сещат за църквата, освен когато тя публикува порицания за поп-звезди като Мадона, за ежегодния гей парад или за празника на св. Валентин (на същия ден повечето българи честват деня на св. Трифон Зарезан, отбелязван и като празник на винопроизводителите).

Напоследък обаче българите показват подновен интерес към църквата, подхранен от разкрития от миналата година, че 11 от 15-те митрополити на страната са били агенти на тайните служби по времето на комунизма. Те са докладвали на прословутата Държавна сигурност – политическата полиция, шпионирала хората за подозрително „антикомунистическо поведение“.

Митрополитите са предавали информация и за представители на гръцката и македонската църкви.

Наблюдатели отбелязват, че нивото от 70% на принадлежност към тайните служби и доста по-високо от това на агентите в българското министерство на външните работи.

„Бяхме длъжни да действаме в синхрон с държавата за благото на хората“, заяви Врачанския митрополит Калиник (с агентурни псевдоними Рилски и Велко), обяснявайки сътрудничеството си с комунистическия режим.

Според последно проучване на Gallup българите са дори още по-ужасени от високопоставените църковни деятели, демонстриращи публично живот в разкош.