Грижата за децата не е разход, а инвестиция

Грижата за децата не е разход, а инвестиция в бъдещето. Този коментар направи европейският комисар по въпросите на правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг при представяне на доклад за изпълнението на целите, договорени на срещата на лидерите на ЕС в Барселона през 2002 година.

Тогава европейските лидери решиха, че един от начините да стимулират заетостта, и по-специално завръщането на майките на работните им места, е да бъдат подобрени грижите за децата, които предлагат държавните институции.

Целите от Барселона бяха 1/3 от децата до 3-годишна възраст да могат да посещават детско заведение. За 90% от децата от 3 години до възрастта за начало на училищното обучение също трябва да бъде осигурено място в детска градина.

Какво обаче показват данните за България по отношение на тези цели. През 2011 година под 10% от децата са в ясли, т.е в заведение за деца под 3-годишна възраст. Под 60% от децата до 7 години пък са в детска градина. За сравнение в ЕС малко под 30% от децата до 3 години са обхванати от системата. Същото се отнася и до около 85% от децата до предучилищна възраст.

Максимално изпълнение по заложените цели отбелязват Дания, където почти 80% от децата до 3 години ходят на градина, а в Белгия почти всички деца между 3 години и началото на училище посещават детска институция.

Според проучването на Европейската комисия за 30% от случаите, при които жените с деца в България не работят, е липсата на възможност, за 35% - разходите са прекалено високи. 13% от жените не започват работа заради лошото качество на грижите, които предлагат държавните институции.

Данните едва ли изненадват някого  - в София без място в детска градина, макар и желаещи, са близо 13 хил. деца. Недостиг на места в ясли и детски градини има в повечето големи градове – Бургас, Варна, Пловдив, Плевен и други. 

Таксите за частните детски градини пък варират между 400 и 600 лева месечно. Според данните на статистиката за доходите на българите в много случаи се оказва, че един от родителите  работи само за таксата на частната детска градина на детето. Картината се утежнява в случаите, когато детето е повече от едно.

Според приоритетите на кабинета „Борисов“ решението на проблема са нови детски градини. В плана „Орешарски“ на този етап залагат по-скоро на увеличаването на детските надбавки, повишаването на обезщетението за отглеждането на деца между 1 и 2-годишна възраст, както и създаване на стимули за отглеждане на деца с увреждания в семейна среда. 

В този дух беше и един от първите закони, приети от новия парламент - за увеличаването на обезщетенията за отглеждане на дете - до 310 лева месечно. Детските надбавки пък са в размер на 35 лева месечно. Сумите далеч не са достатъчни. На база опита с професията „майка“ обаче намеренията на правителството "Орешарски" не са особено обещаващи.

Малко по-адекватно в тази насока изглежда законопроект, внесен в деловодството на 42-то Народно събрание от вече бившия общински съветник от София Георги Кадиев и група депутати от „Коалиция за България“. 

Текстовете предвиждат родителите на децата, останали извън детските градини да получават месечни компенсации в размер на сумата, която съответната община довнася за средномесечната издръжка на децата в общинските детски градини. За София сумата е 120 лева, обясни самият Кадиев.

По този начин остава ситимул за майките да се върнат отново на работа и компенсация, макар и недостатъчна, за таксата за частна градина, която ще се наложи да бъде платена. Има и дух за възстановяване на справедливостта, защото в момента за част от децата общината отделя средства от бюджета за детската градина, а за друга - не. 

При всички случаи обаче основната причина за липсата на достатъчно места в детските градини днес остава липсата на дългосрочно планиране, видима от всички действия на управляващите през последните десетилетия. Проблем не само за предучилищното и училищното образование.