И в пощенския сектор няма сигнали за реформи

Въпреки успешната либерализация на пощенския сектор в Европа, регулацията на дейността на предоставящите универсалната пощенска услуга (УПУ) пощенски оператори до голяма степен остана в XX век. В наши дни от дружества като „Български пощи” ЕАД се очаква да гарантират почти перманентна готовност за събиране и доставка на писма и пратки, които на практика никога не биват изпращани. Резултатът е ясен – оперативна загуба, която бива компенсирана от държавния бюджет. Това се казва в анализ на експерта от Института за пазарна политика (ИПИ) Явор Алексиев.

През 2011 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) прие Методика за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга, припомня в анализа си Алексиев. По тази методика се определя компенсацията от държавния бюджет, която задълженият да извършва УПУ оператор „Български пощи” следва да получи.  

С Решение от 19 декември 2012 г. регулаторът определя размера на дължимата компенсация за 2011 г. на 22,75 млн. лв. Сумата е потвърдена и от външен одитор. Само два месеца по-късно КРС представя за обсъждане проект на нова методика, която да отмени предишната такава.

На 13 март 2013 г. в КРС постъпва становище на Синдикалната организация на съобщенията към КНСБ, в която синдикатите призовават регулатора да оттегли проекта от обществено обсъждане, докато не бъдат изплатени утвърдените 22,75 млн. лв. Регулаторът твърди, че исканата сума няма да бъде одобрена от ЕК.

Какво следва

Навързването на държавни предприятия в подобна паралелна икономика рядко е добра идея, тъй като увеличава риска от натрупване на неплащания между държавните предприятия и „ефект на заразата”. Ако БДЖ забави плащания, което е крайно вероятно, пощите също ще бъдат ударени.

В заключение

Бизнес моделът на пощите и законите, които ги регулират, не предоставят възможност за навременна и достатъчно адекватна реакция на промените в сектора. Резултатът от това е нарастващ дисбаланс между постъпленията и разходите. В крайна сметка предприятието увисва на врата на българския данъкоплатец и се финансира чрез съмнителни обществени поръчки и споменатата вече държавна помощ.

В обхвата на универсалната услуга влизат голям брой традиционни пощенски услуги, чието търсене пада непрекъснато. Част от тях до голяма степен вече са изместени от по-евтини или направо безплатни електронни алтернативи. Задължението за поддържане на необходимия за предоставянето на всички услуги капацитет обаче остава. Така пред ръководството на „Български пощи” се очертава избор: да разчита на нарастваща държавна подкрепа за предоставянето на УПУ или да се опита да поведе процес на реформи на национално ниво.