Може да получим евросредства за бежанци, но за интеграцията им

България може да потърси европейско финансиране, но не за настаняване, а за интегриране на сирийските бежанци, заяви еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан след среща с премиера Пламен Орешарски в Министерския съвет.

Той уточни, че парите не могат да дойдат по линия на структурните фондове, а на други европейски фондове.

По думите му възможностите на структурните фондове са ограничени заради принципа на финансиране, че тези средства следва да се насочат за трайна промяна в конкретни структури. По тази причина от тях не може да се осигури финансиране за временни мерки като настаняването на сирийците. 

По думите му следващата година Италия и Гърция ще председателстват ЕС и двете страни информират, че ще поставят въпроса за бежанците на дневния ред на европейските институции.

Очаква се на 1 октомври у нас да пристигнат експерти на Европейската комисия. Според вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев има голяма вероятност страната ни да получи финансова помощ, защото ЕК е признала наличието на извънредна ситуация у нас, Гърция и Кипър.

Такава помощ може да бъде получена по два фонда - "Европейския бежански фонд" и "Външни граници", в които има общо 13 млн. евро.

Еврокомисарят и премиерът Пламен Орешарски са разговаряли по проблемите, свързани с приключване на програмния период 2007-2013 година, подготовката на стратегията за партньорство за следващата финансова перспектива до 2020 г., подобряването на административния капацитет. Специално внимание е било отделено на ОП „Образование и наука” с цел по-добри резултати от нейното прилагане.

Йоханес Хан и Пламен Орешарски определиха разговора, който продължи повече от предвиденото, като конструктивен.

Еврокомисарят заяви, че страната ни се справя добре с усвояването на евросредствата в текущия програмен период, но има да наваксва в отделни сектори. Той уточни, че от 2009 година България е започнала да наваксва в усвояването на европейските средства с годишен прираст от 7 на сто.

„В момента усвояването на средствата е на ниво 35%, ако темпът се запази, това би било отлично, защото до края на тази година ние очакваме още множество заявления за плащания от страна на европейските фондове”, каза еврокомисарят.

Йоханес Хан не посочи „виновник” за това, че България ще получи най-малко средства за следващия програмен период в целия ЕС. Той коментира, че окончателното договаряне на многогодишната финансова рамка на ЕС не е приключило, а през февруари са договорени основните параметри на Съвет на министрите.

Еврокомисарят обясни, че конкретните обеми от средства са обвързани с БВП на съответната страна, има и определен таван за тях – до 2,35 % от БВП.

„Факт е, че България има най-ниския БВП и това води до най-нисък обем от средства на глава от населението в абсолютно изражение. Ще се появи допълнителна възможност в края на 2016 година по повод на средносрочния преглед на развитието на регионите. Ако цифрите покажат нови тенденции, биха могли да се въведат изменения”, съобщи Хан.

Премиерът Пламен Орешарски се надява при приключване на текущата финансова перспектива процентът на усвояване да бъде значително по-голям от настоящите 35%.

Той отбеляза, че има малко повече от две години, за да приключат доста от проектите, които сега са в ход или в самото начало. Орешарски акцентира на подобряване на капацитета не толкова на централната администрация, колкото на местната власт и бенефициентите, така че за следващия програмен период да бъде постигнат по-висок процент на усвояване с по-големи резултати.

Еврокомисарят също отбеляза административния капацитет като фактор за по-доброто усвояване на евросредства, но изтъкна и приемствеността – да не се сменят тези, които са показали отлични резултати.

През следващия програмен период 2014-2020 г. средствата от структурните фондове на ЕС ще бъдат насочени предимно към икономиката и по-конкретно за иновации в малки и средни предприятия, включително за създаването на нови фирми. Акцент ще се постави и върху младите хора, върху образованието и научните изследвания.

Според ЕК е необходимо съответният финансов ресурс да се насочи върху ограничен брой приоритети, които са ясно очертани.

Още новини за България четете в Dnes.bg