Закон в защита на недобросъвестните потребители на ток и газ

Тази седмица комисията по енергетика обсъди и прие промени в Закона за енергетика въпреки възраженията на енергийни компании и дори на представители на партия ДПС от управляващата коалиция.

С намерението да се защитят правата на потребителите на газ и ток, голяма част от разписаните в законопроекта текстове всъщност насърчават недобросъвестните потребители, като в същото време носят потенциал да предизвикат сериозни разходи за газоразпределителните и електроразпределителните дружества.

Ето и някои от текстовете, които особено фрапантно увеличават моралния риск и създават стимули за недобросъвестно поведение от страна на потребителите, посочени от Десислава Николова.

 - Ако сметката за ток или газ за един отчетен период е по-висока с 50% от средната сметка за последните 6 месеца, то тогава „клиентът има право да подаде възражение срещу сметката, което го освобождава от задължението да заплати дължимата сума по тази сметка до разглеждане на възражението му”.  
Ако този текст влезе в сила, може да се очаква бум на такива възражения в началото на всеки отоплителен период от страна на клиенти, които се отопляват на ток/газ. Ето и прост пример. Ако за периода май-октомври средната сметка на едно домакинство е била, да речем, 30 лева и през ноември се увеличи дори и само на 45 лева с включването на някой радиатор или климатик, клиентът ще е в правото да възрази и да не плаща, докато не се разгледа възражението му. Разпределителните дружества вероятно ще бъдат затрупани от възражения в началото на всеки отоплителен период, което ще породи масово бавене на плащанията на сметки за неопределен период от време, докато се проверяват всички възражения. Едно такова масово натрупване на жалби и неплатени сметки ще въвлече дружествата в огромни разходи за администрация и проверки, както и ще генерира загуби от несъбрани сметки.

- При жалби срещу получени сметки (в горния казус) разходите за метрологична експертиза също ще трябва да се поемат от разпределителните дружества. Това също би било един допълнителен разход за тези компании, освен увеличените административни разходи и загуби от забавени плащания на сметки. Предвид това, че тези жалби и метрологични експертизи няма да костват нищо на потребителите, а и отлагат плащането на високи сметки, тези текстове очевидно създават стимул за масирано протакане на плащанията от недобросъвестни потребители на това основание.

- Подаването на ток и газ да се преустановява след поне две неплатени сметки или ако дължимата сума е повече от половината минимална заплата.
Този нов текст също създава стимул у недобросъвестните клиенти да се трупат поне по две неплатени сметки или потребителят да изчаква дължимото да достигне половин минимална работна заплата преди да плати.

- При обратно включване към мрежата, потребителят не дължи нищо, а разходите ще се поемат от електроразпределителните дружества. Обратното включване трябва да се направи до 8 часа след подаване на искане за това и не по-късно от 12 часа на следващия ден.

Видно е, че ако потребителят не дължи нищо, той/тя ще има по-голям стимул да не плаща и да чака крайното действие на спиране на тока/газта. Предвид това, че е предвиден и относително кратък срок за възстановяване на токо-/газоподаването, то и този стимул за неплащане е още по-голям.

Като цяло, голяма част от промените в Закона за енергетиката, които в момента се дебатират в парламента, създават изкривени стимули за неплащане или забавено плащане на сметки за ток и газ, на база на различни законови основания. Тези промени са направени без никаква оценка за ефектите върху поведението на потребителите, което насърчават, или върху енергийните дружества, които ще трябва да поемат допълнителни разходи за разглеждане на жалби, за метрологични експертизи, за „безплатно” обратно включване на неизрядни клиенти. Паралелно с ръста на разходите, тези дружества най-вероятно ще се изправят и пред рязък ръст на неплатените сметки, предвид увеличените законови основания за това.

Слабостите в този законопроект отново илюстрират огромните пороци в българската практика за нормотворчество и спешната нужда от прилагане на оценка на въздействието за всички нови норми, обобщава Николова.