Минирана ли ще се окаже либерализацията на енергийния пазар?

Не сме подготвени за либерализацията на енергийния пазар и всъщност това ще се окаже най-сериозният проблем за потребителите, прогнозира преди ден изпълнителният директор на „Активни потребители“ Богомил Николов пред журналисти. Според него е нужна политика към уязвимите потребители, а не съсредоточаване върху понижаване на цената за крайните потребители на всяка цена.

Припомняме, че според европейското законодателство до 2015 година пазарът на електрическа енергия в общността трябва да бъде напълно либерализиран. Това означава и край на регулациите върху цената за битовите потребители от страна на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

„У нас сега дори няма дефиниция за термина „уязвими потребители“, да не говорим за мерки, които да ги защитят“, обясни Николов.

Според него са необходими социални мерки, финансирани от държавата, които да повишават енергийната ефективност на домакинствата. „Ако един човек е беден и не може да си купи климатик, той ще си купи „духалка“ за 30 лева и ще харчи повече електричество“, обясни Николов.

Според него решение на проблема е раздаване на ваучери, чрез които да се купуват енергийно ефективни уреди, които да намаляват потреблението на електричество.

Всъщност определение на термина „енергийна бедност“ все още не е дадено и на европейско ниво. Във Великобритания например дефиницията е, че когато 10% от доходите на едно домакинство отиват за покриване на енергийните сметки (ток, отопление и т.н.), то бива определяно като „енергийно бедно“.

Според Международната енергийна агенция (IEA) обаче енергийната бедност е липсата на достъп до качествена услуга по доставка на електричество. В подобно положение са 1,3 млрд. души, основно в развиващите се страни. 

У нас 500 хил. семейства ще имат нужда от ваучери за компенсиране на високата цена на електричеството, сочат разчетите на Съюза на икономистите в България. Какво точно да включат тези помощи обаче все още не е обсъдено на ниво правителство. Дали да се покриват част от сметките или да се работи за повишаването на енергийната ефективност на домовете – дебатите вероятно тепърва предстоят.

В момента социалните служби отпускат енергийни помощи през зимните месеци, които покриват част от разходите за отопление за най-бедните домакинства в страната. 

Освобождаването на пазара ще означава и поскъпване на електричеството, категорични са повечето енергийни експерти у нас. Според проф. Атанас Тасев електричеството от АЕЦ „Козлодуй“ и другите евтини производители – ВЕЦ-ове и някои ТЕЦ-ове, ще бъде бързо разпродавано и в конкуренция ще бъдат доставчиците на ток за битовите потребители, както и индустрията. След това на пазара ще останат скъпите производители – ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3 и ВЕИ-мощностите. Затова и цената неминуемо ще се повиши.

Богомил Николов обаче не споделя това мнение. Той цитира оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), според които в момента потреблението е паднало до около 3 хил. мегавата, а наличните мощности са четири пъти повече. В тази ситуация, без дългосрочни договори за изкупуване и държавни регулации, икономическата логика подсказва, че ако предлагането надхвърля търсенето, то и цените ще вървят надолу, не нагоре.

Икономическата логика обаче подсказва и друго. На регулирания пазар АЕЦ „Козлодуй“, която предоставя най-ниската цена на електричеството на българския пазар, всъщност продава под себестойността на продукцията. Това е нееднократно потвърдено от директора на централата Иван Генов. Ядрената ни централа работи на печалба само благодарение на приходите от свободния пазар, които компенсират тези загуби.