Около 60 хил. декара са изцяло пропадналите площи със зърно

Около 60 хил. декара са изцяло пропадналите площи със зърно, от които изобщо няма да бъде прибрана реколта. Те са основно в областите Враца, Монтана и Видин. Това каза агроминистърът Димитър Греков след провелия се в Министерството на земеделието Консултативен съвет по зърното, на който беше обсъдена ситуацията с реколтата. Щети са отчетени и в Добрич и Варна.

Засегнатите площи от обилните валежи, вятъра и градушките, в които има полягане на класовете, но ще бъде прибрана реколта, са 357 хил. декара, по последни данни. Става въпрос не само за пшеница, но и за рапица, слънчоглед, ечемик, лозя, зеленчукови и овощни култури.

До края на август служителите на областните служби по земеделие ще съставят констативни протоколи, за да бъдат обезщетени стопаните с 80% от направените разходи за площите с изцяло загубена реколта, обясни Греков. Той отказа да посочи точна сума, с която ще бъдат обезщетени производителите.

В никакъв случай не ни очаква зърнена криза, ще имаме добри добиви, прогнозира министърът. Жътвата ще бъде трудна, защото в някои региони са полегнали от 40 до 80% от класовете в засегнатите ниви, отчете той.

Полегналата пшеница може да бъде ожъната с модерна техника и затова не говорим за загубена реколта, заяви Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.

„България е достатъчно обезпечена с модерна техника, автопаркът е в добра форма. Вярно е, че има амортизирани комбайни, но няма заплаха да не се прибере реколтата“, обясни тя. Рискът е полегналата пшеница да покълне, ако започнат обилни валежи, но такива към момента не се очакват, посочи Кукушева.

Към момента прогнозата е, че ще бъдат ожънати  4,7 млн. тона зърно. Качеството на пшеницата ще се коментира след прибирането в хамбарите. Ние садим български сортове пшеница, които са приспособими към природните условия и положението е под контрол, допълни тя.

Греков каза още, че сега предстои изплащането на обезщетения за пропаднали площи през миналата година. Предвидени са около 4 млн. лв., но се прави анализ и е възможно от тази сума да останат средства, с които да бъдат обезщетени фермерите за ситуацията през тази година.

На въпрос за цените на зърното и на хляба министърът отговори, че разходите за производство на зърно тази година са по-големи, тъй като нивите бяха неколкократно третирани с препарати заради валежите. Освен това зърното ще се прибира при по-голяма влажност. Затова себестойността на продукцията ще бъде по-голяма.

„Няма основание да се очаква увеличение на цената на хляба, заяви Греков. Разходите са по-високи, но високи ще са и добивите“, посочи той.

Според Мариана Кукушева тази година се очакват по-ниски изкупни цени на зърното в  Черноморския регион. В световен план зърнената реколта е по-богата от миналогодишната.  Към момента в България не се търгува нова реколта.

„България изнася зърното с фуражни качества. Най-добрата пшеница остава тук. Категорично единственият начин да бъде свалена цената на хляба, е диференцирана ставка ДДС. За тази година хлебарите предлагат ДДС за хляба да е 5 на сто“, посочи още тя.

Ангел Вукодинов от Асоциацията на зърнопроизводителите заяви, че няма място за паника. „Ще имаме редукция на количествата, но се надяваме на добро време през следващите седмици, за да приберем зърното“, каза той.

„Единственият риск е за джоба на земеделеца. Ще имаме висока себестойност, по-малко добиви от очакваното, а търговците ни успокоиха, че за сметка на това ще имаме по-ниски цени“, каза той. Вукодинов припомни, че цените на зърното се формират на международните пазари и България в случая не е фактор.

Консултативният съвет е решил да предложи на МС да се увеличат средствата за защита от градушки, както и да се увеличат площадките на Агенцията за борба с градушките.