15% от произведения тютюн у нас се продава нелегално, твърдят търговци*

„За година седем пъти са нараснали количествата иззет от полицията контрабанден тютюн, който надхвърля два пъти продадения в страната легален тютюн за пушене. Това е селски манипулиран тютюн, примитивно нарязан“, твърди тя. Според нея, ако се въведе уведомителен режим за изкупвачите, това ще действа превантивно спрямо сивия сектор.

„Най-после държавата се събуди и направи нещо за легалния бизнес“, оцени тя проекта.

Директорът на Института по тютюна доц. Стефка Киркова се обяви против проекта, тъй като създаването на Изпълнителната агенция по тютюна иззема функциите на други ведомства, включително и на научното звено – например изследванията и анализите на суровината, които, според проекта, трябва да са в акредитирани лаборатории.

Според депутата от ГЕРБ Георги Андонов има нужда от промяна на законодателството. „Но в този проект акцентът е върху търговците и няма да се реши проблемът с незаконната продажба на рязан тютюн“, смята той. При създаването на една свръхагенция дейността й няма ли да се дублира с тази на Агенция „Митници“, попита народният представител.

С новия закон се нарушават пазарните принципи, заяви Стефан Господинов от ГЕРБ.

Депутатът Спас Панчев предложи субсидиите да се дават за количество и качество, а не за референтен период, тъй като така ще има ощетени производители.

Въпреки ожесточената дискусия проектът мина на първо четене в комисията.

Пред депутатите агроминистърът Димитър Греков коментира още веднъж конфликта с изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Мирослав Николов. Греков обясни, че му се е налагало да се застъпва за общини и фирми, на които с месеци се бавят плащанията по спечелени проекти.

Той заяви, че комуникацията с ръководството на Фонда е изчерпана, а утре е много важно да бъде проведен насроченият Управителен съвет, който трябва да реши разпределянето на евросубсидии.

Промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Алиосман Имамов и група народни представители от ДПС, бяха одобрени от комисията по икономическа политика към Народното събрание.

Законът предвижда контрол не само върху тютюневите изделия, но и върху суровината за тях – суровият тютюн, подчерта от своя страна зам.-министърът на финансите Людмила Петкова по време на дебатите в комисията.

Според вносителите поправките ще върнат справедливите отношения между производителите и изкупвачите на тютюн.

Представителите на бизнес организации обаче коментираха, че текстовете връщат централизацията, което противоречи на идеята за разширяването на пазара. „Сега ще има по-големи регулации и от времето на фонд „Тютюн”, коментира Тодор Стайков от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Текстовете предвиждат създаването на нова агенция по тютюна, което ще увеличи разходите на държавата за администрация и други, свързани с дейността на новата структура, отбеляза той.

Според депутата от БСП Корнелия Нинова обаче либерализацията в последните три години е показала всички дефекти и пороци на системата. Явор Куюмджиев допълни, че „по-лошото от държавния монопол е само частният монопол”.

Вносителят на текстовете Алиосман Имамом допълни, че анализите на авторите на законопроекта са показали, че либерализацията е тясно свързана с ръста на контрабандата на тютюневи стоки. В много държави е запазен тютюневият монопол, допълни още той.

* Допълнена с одобрените промени от комисията по икономическа политика