Бездънната каца Здравна каса

Отделно все повече намаляват хората, които плащат здравните си осигуровки – част от тях преминават в категорията на пенсионерите (т. е. държавата поема разходите за тях), други са засегнати от безработица и нямат възможност да го правят, а трети изобщо не желаят да участват в солидарната здравна система, защото са разочаровани от нея.

Това очертава едно непрекъснато намаление на постъпленията в системата за сметка на все по-засилващото се потребление – отново заради демографската структура: застаряващото население има нужда от все повече здравни грижи.

Друг проблем е и неадекватната профилактика, заради която разходите за здраве също се увеличават. Т. е., очевидно е за всички, че разходопокривният, солидарен модел не е работещ вариант и не може да осигури адекватно финансиране за системата. Необходимо е засилването на частния сектор в условията на пазарна конкуренция, за да се увеличат средствата за сектора.

Така ще го има и индивидуалният момент – аз спестявам за здраве и се застраховам, а средствата се ползват от мен и моето семейство, т. е. със сигурност средствата ще се изразходват доста по-ефективно.

Болниците – център на здравната Вселена?

Все по-належащо е преструктурирането на болничната система. От една страна проблем са клиничните пътеки, заради които на много пациенти не им се осигурява адекватно лечение и се налага удължаване на престоя им.

Алтернативата са диагностично-свързаните групи, които позволява комплексното лечение на няколко проблема. По въвеждането на диагностично-свързаните групи в един момент тръгна някаква работа, стигна се и до закупуване на австралийската система, която е най-близка до нуждите на страната ни, но и тази реформа си остана в пълен застой.

Диагностично-свързаните групи обаче в никакъв случай не са панацея. Въвеждането им няма да запуши пробойните и точно болничният сектор ще продължи да гълта най-много и все повече средства, защото има нужда от преструктуриране.

От една страна, в България извънболничната помощ, в която попадат и профилактиката, и долекуването са останали силно встрани от здравната система. Болницата е най-лесното звено за достъп до здравеопазване (доколко качествено – това е друг въпрос). Затова и разходите ще се увеличават правопропорционално на нарастващите хоспитализации. А хоспитализациите нарастват от една страна заради застаряващото население, което страда от редица хронични заболявания, а от друга – защото това е най-лесният начин болниците да си осигурят ресурс.