580 млн. евро са необходими за сигурността на мрежата на ЕСО до 2020 г.

580 млн. евро до 2020 година са необходимите инвестиции за покриване на стандартите на безопасност на мрежата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), съобщи Стефан Солаков от държавното дружество по време на Петата регионална енергийна конференция.

Той представи плановете на ЕСО за развитие в следващите няколко години. За да бъде изпълнена програмата с планираните модернизации са необходими 880 млн. евро, обясни още Солаков. 

Сред проектите, които трябва да бъдат реализирани са увеличаване на преносната способност на Североизточна България, за да могат да бъдат оползотворени вятърните централи, да бъдат модернизирани подстанциите във Варна и Добрич, както и да бъде построена нова 400-киловолтова линия между Пловдив и централите в Маришкия басейн, паралелна на досегашните. Трябва да бъдат изградени и нови 400-киловолтови линии до Турция и Гърция.

Тези цели са поставени на базата на два сценария - оптимистичен и песимистичен, за бъдещето на мрежата, обясни още Солаков.

И двата сценария предполагат удължаване на живота на АЕЦ "Козлодуй", модернизация на ТЕЦ Марица Изток 2 и реализацията на хидровъзела Горна Арда. И при оптимистичния, и при песимистичния сценарий обаче има излишък на мощности, което открива потенциал за износ на електрическа енергия. Преди това обаче трябва много внимателно да се анализира и да се направят правилни прогнози за потреблението в региона, обясниха още от ЕСО.

Стефан Солаков посочи, че при наличието на свръхмощности може да се пристъпи към практиката за продажба на "отрицателни цени" в определени часови диапазони. Това се прилага, за да не се налага изключване на ядрени мощности, чието повторно включване е скъпо.

Сред големите предизвикателства за Електроенергийния системен оператор у нас е мощностния баланс, заради наличието на голям брой присъединени ВЕИ -мощности, коментира още Георги Наков от компанията.

Той даде данни, че към 30 септември производствените мощности от възобновяемите източници са общо над 3,9 хил. мегавата. От тях 2 217 мегавата са водните централи, 1028 мегавата - присъединените соларни централи, и 696 мегавата са вятърните паркове. По-ограничени са мощностите от биомаса - едва 40 мегавата.