Въвеждането на почасовото заплащане е включено в програмата с приоритетите на новия кабинет „Борисов“. Преди няколко дни социалният министър Ивайло Калфин потвърди, че е за това да има възможност за почасова работа. Според него в законодателството трябва се предвиди и минимална почасова заплата - 4 лв. Експертите обаче не са единодушни какъв ще е ефектът от мярката, ако бъде задействана.
Осигурителната ни система не е адаптирана към евентуално въвеждане на почасово заплащане, заяви днес експертът Мика Зайкова пред TV7. Тя посочи, че не е ясно как ще се отчита стажът, ако часовете са по-малко от 4 или пък повече от 4, но по-малко от 8.
Тя коментира, че идеята е „мечтата на работодателя“, тъй като служители ще могат да се наемат само за 1 – 2 часа. Сегашната система с трудови договори на 4 или на 8 часа дава сигурност на хората. Работещите ще губят, ако са наети почасово, категорична е тя. За да заработи ефективно почасовото заплащане, са необходими законодателни промени, допълни Зайкова.
И сега е възможно почасовото наемане, каза Добрин Иванов, представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според него няма проблем да се сключи трудов договор за работен ден на 1 или 2 часа. Въвеждането на почасово заплащане обаче ще даде гъвкавост работникът да бъде зает толкова, колкото е необходимо за предприятието.
„Хората, назначени на половин работен ден официално, работят по 10 или 14 часа“, опонира Мика Зайкова. Така по думите й губят и осигурителната, и данъчната система. Според нея новата възможност само ще „замъгли“ данните за безработицата, тъй като за заети ще се считат и хора, които работят по 2 часа. Накрая такъв работник няма да може да се пенсионира, изтъкна тя.
Добрин Иванов обаче смята, че при почасовото заплащане ще се увеличат ефективността и производителността на работниците. Според него проблемът е, че в момента минималната работна заплата в България се определя административно от правителството.
Трябва да има плавно увеличаване на пенсионната възраст, съгласиха се и двамата. Зайкова обаче подчерта, че е важно да имаме политика по доходите, за да бъдат напълнени фондовете. Според Добрин Иванов е необходимо бързо да се помисли за плавно увеличаване на възрастта, така че да се получават достойни пенсии.
Мика Зайкова смята, че има възможност да се намерят необходимите 50 млн. лв. за коледни бонуси за пенсионерите. Иванов обаче каза, че това ще това ще утежни положението с бюджета и ще влезем в процедура по сврхдефицит. Двата милиона пенсионери щели да получат само по 25 лв., изчисли той.


Срам! Футболните национали паднаха с 0:5 от Исландия в Пловдив
Моторист загина в тежка катастрофа
Официално: Освобождаването на адмирал Ефтимов влиза в сила на 2 януари
Слагат информационни табла на магистралите
Спартак се включи в кампанията в помощ на бившия футболист на Черно море Юли Нейчев
Бастиян: Не сме се отказали от разходите за AI
Delta: Цените са високи не само заради горивото
От върха на AI индустрията до пълен срив: Последните дни на Хуанг в Nvidia
Украински ракетен стартъп ще търси 300 млн. чрез IPO във Франкфурт
Путин поставя Европа пред нов тест за единство заради преговорите с Украйна
Audi обеща ексклузивни модели за своите VIP клиенти
Volkswagen показа най-мощния T-Roc
Производството на Mini спря заради войната в Украйна
ZF направи електромотор с 30 000 об/мин и 3500 Нм
Mercedes-Benz е спрял всички инвестиции в Германия
Защо Западът все още греши във войната в Украйна?
Рецептата Dnes: Кекс с орехи
17-годишен застреля 15-годишен съученик в Ню Йорк
Папата осъди в Перу "мачо манталитета"
Дъщеричката на Парис Хилтън навърши 3 г.
преди 11 години К'ваа пенсия бе......., вие се подигравате с хората ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Може на граждански, а може и на селянски. Които не са граждански, са селянски е тэ така. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Сега 'работодателите' могат да наемат хора на 'граждански договор' - тоест за извършване на определена работа (а не за определено време, но нищо не пречи в договора да пише, че ако работата не се извърши в рамките на определен срок, възнаграждение не се дължи).Данъчно-осигурителното облагане в този случай може да стане по два начина:1) Работодателят удържа и внася осигурителния рекет и данъка.2) Работникът се регистрира в регистър БУЛСТАТ като самоосигуряващ се и плаща всеки месец осигурителен рекет върху поне 420 лева или върху действителния доход (ако той превишава 420 лева); сами си плащат и данъка (върху каквото остане след облагане с осигуровки - ако изобщо нещо остане).Така че какъв е проблема? И сега може да се сключи 'граждански договор' с физическо лице. За какво да се пишат още закони? отговор Сигнализирай за неуместен коментар