България иска много по-сериозна помощ от ЕС за бежанците

България е подложена на много силен натиск от бежанци и незаконно навлизащи имигранти, заяви министърът на външните работи Даниел Митов пред български журналисти в Брюксел, където участва в заседание на Съвета на ЕС. Той съобщи, че нашата страна ще настоява за много по-сериозна помощ от ЕС за настаняването на бежанците, предаде БТА.

„Засилените мерки за граничен контрол дават резултат, но се опасяваме, че при по-сериозен натиск ще имаме нужда от повече партньорска помощ, вече трябва да започнем да се готвим за искането на подобна помощ. България е една от държавите с най-много молби за убежище, а сме надолу в списъка на фонда, който предоставя солидарни средства за бежанците“, посочи министърът.

Затова той ще настоява да се постигне баланс в това отношение. От друга страна, поставяме въпроса и за техническа, финансова и експертна помощ, поясни Митов. Трябва да се направи оценка къде такава помощ е най-нужна и в кой момент ще бъде най-полезна, допълни министърът.

„Фактът, че имаме сериозен ангажимент към опазването на външните граници на ЕС и го правим добре по оценка на нашите партньори, означава, че увеличаваме шансовете си за влизане в Шенген“, коментира Митов в отговор на въпрос.

Постоянно настояваме механизмът на ЕК за сътрудничество и проверка да не бъде обвързван с тази тема, за съжаление, има подобно обвързване в мисленето на някои от нашите партньори, което работим, за да преодолеем.

Много е важно да стане ясно, че усилията, които сме полагали по Шенген, не могат да бъдат пренебрегвани, посочи министърът.

По темите от днешното заседание на Съвета на ЕС по външни работи Митов заяви в отговор на въпрос на руски журналисти, че България не вижда причина за облекчаването или отмяната на санкциите срещу Русия. Дълбоко съм убеден, че в даден момент обстановката ще се промени и че руските хора не заслужават това, което сега се случва, добави той. ЕС си дава сметка, че трябва цялостно да преформулира виждането си за диалога с Русия занапред, предвид случващото се в Украйна.

Необходим е цялостен преглед и преформатиране на отношението с Русия, трябва да се запазят каналите на комуникация предвид глобалните предизвикателства като тероризма, въпросите за Сирия и "Ислямска държава", преговорите с Иран, добави той.

Митов посочи, че Съветът на ЕС настоява за изпълнението на споразумението от Минск и Русия да промени политиката си за Източна Украйна. „Няма как без стабилизиране на ситуацията там и без влизане в сила на споразумението от Минск да има развитие на отношенията с ЕС“, поясни той.

Министърът отбеляза, че ЕС остава единен в защитата на ценностите на европейската и трансатлантическата общност, защото няма друг път. В никакъв случай Крим не може да бъде приеман като изключен от формулата на санкциите, уточни Митов.

По повод въпроса за борбата с тероризма министърът съобщи, че се наблюдава обединяване около позицията, че всички в ЕС са длъжни да подобрят диалога си с държавите от Близкия изток и Северна Африка. Всички сме застрашени от тероризма и радикалния ислям, държавите от тези два региона трябва в сътрудничество с нас да се борят срещу този феномен, добави той.

Митов отбеляза, че е решено институциите на ЕС да разпространяват вече преведени и на арабски език решенията си, свързани с противодействието на тероризма. Той съобщи, че на днешното заседание не е било прието решение за отнемането на документите за самоличност на заподозрените в тероризъм.