Пенсионната възраст ще расте с плавни стъпки

Съветът по пенсионната реформа към социалния министър Ивайло Калфин е отхвърлил предложението на работодателските организации възрастта за пенсиониране на трета категория труд за двата пола да се увеличава с 6 по месеца годишно до достигане на 65 години, както и осигурителният стаж да расте с по 6 месеца годишно до 37 г. за жените и 40 г. за мъжете.

Това каза на брифинг за журналисти съветникът на Калфин Николай Николов след редовната среща по обсъждане на параметрите на новата пенсионна реформа.

Той напомни, че позицията на социалния министър е за плавно покачване на пенсионната възраст с по два месеца годишно, което ще създаде предвидимост в системата.

Николов защити тази теза, като коментира, че за последните години постоянното нарастване на възрастта и стажа за пенсия не е довело до никакъв положителен финансов резултат за системата. По негово мнение за 15 години страната ни е постигнала световен рекорд по скоростно приемане на промени в такава инерционна система, каквато е пенсионната.

Николов даде пример, че през 1999 г. НОИ е имал излишък от 123 милиона лева, а след всички промени в модела към днешна дата доплащането за пенсии през бюджета е 5,3 милиарда лева. По думите на експерта механичното повишаване на възрастта за пенсиониране без други промени в системата няма да доведе до финансова стабилност.

Все повече се върви в посока на въвеждането на пенсионна възраст за пенсиониране на работещите в специалните ведомства, стана ясно още от думите на Николов. Той посочи, че до седмица междуведомствена група, която работи по конкретни идеи, ще даде предложенията си и те ще бъдат отново обсъдени. В едно от предложенията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) е заложено въвеждане на минимална възраст за пенсиониране (52 години) за военни, полицаи и други от специалните ведомства, като се допуска и диференциран подход в зависимост от степента на сложност на положения труд.

По отношение на друго предложение на работодателите – да се отмени втора категория труд, както и критериите за риск и тежест на труда при първа категория труд, Николов посочи, че и в момента законът допуска подобна възможност и затова няма да се обсъжда.

Социалното министерство има забележки и по друго предложение на работодателите – осигурителната система да се освободи от плащания, които имат характер на социално подпомагане, а не на социално осигуряване. Опасенията на представителите на държавата са, че подобна мярка няма да доведе до реален финансов резултат за намаляване на дефицита в държавното обществено осигуряване.

Предстои в бъдеще да се осмисли и дискутира предложението на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за промяна на индивидуалния коефициент в пенсионната формула, което е било дебатирано днес. Според организацията настоящото положение не отчита трансфера от бюджета за покриване на дефицита, изкривява формулата за определяне на индивидуалния коефициент и води до несправедливо голямата му редукция с 28 на сто. Справедливото решение според АИКБ е редукцията да бъде не с 28%, а с 13%.

Николов обясни, че на практика това предложение означава универсалните пенсионни фондове (УПФ) да дават по-малка компенсация към пенсията, сравнено със сегашното положение, и да си избият по-лесно това намаление.

Съветът обаче е бил против друго предложение на АИКБ – в изчисляването на индивидуалния коефициент в пенсионната формула да се включат и онези 12%, които държавата дава като трансфер за покриване на дефицита, каза експертът.

На днешния Съвет по пенсионната реформа е било решено предстоящата промяна на системата за определяне и отпускане на пенсиите за инвалидност и медицинската експертиза на работоспособността да се обсъдят на следващо заседание, като се изчакат обобщените предложения на работната междуведомствена група.

Темата за пенсионната реформа може да следите тук