Катайнен: Планът Юнкер ще стимулира частните инвестиции в реалната икономика

„Основната цел на Плана Юнкер е да стимулира частните инвестиции в реалната икономика, публично-частните партньорства, а не изцяло публични проекти“. Това заяви заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Юрки Катайнен по време на посещението си в България във връзка със своята информационна кампания относно Инвестиционния план на Европа, известeн като „Планa Юнкер“.

„Европа премина през доста труден период. Финансовият сектор бе затънал в неприятности, липсваха ни инвестиции“, каза Катайнен.

„Инвестициите (в ЕС – бел. авт.) са 50% под дългосрочната средна, а в абсолютно изражение това са по 300 млрд. евро на година. Поради тази причина ЕК искаше да се съсредоточи върху инвестициите, тъй като частните пари не отиват за инвестиции в реалната икономика“, коментира той причините защо Брюксел създаде Плана Юнкер.

Според заместник-председателя на ЕК частните пари не се вливат в реалната икономика поради факта, че търсенето е слабо, в много области условията за правене на бизнес не са добри, липсва конкурентоспособност, за чието съживяване са нужни структурни реформи. Друга причина е, че в някои страни има проблеми във финансовия сектор. Катайнен обаче оцени, че като цяло финансовата стабилност в ЕС се подобрява през последните няколко години.

„ЕК инвестира средства, за да мобилизира частните пари да потекат към реалната икономика“, обобщи той. „Чрез плана не се увеличава публичният дълг“. 

Катайнен подчерта, че инвестициoнният план на Европа използва публични пари, но те не изтласкват частните пари. Според него планът е елемент за споделяне на риска. Той е на мнение, че добавената стойност в икономиката трябва да дойде от концентрирането на инвестиции в по-рискови проекти, които са дългосрочни или насочени към създаването на нов продукт, нуждаещ се от нови пазари, например.

Именно една от целите на плана Юнкер е да стимулира дяловото инвестиране, тъй като „малките и средни предприятия (МСП) в редица икономики са зависими от банковото кредитиране. Но някои банки не предлагат дялово инвестиране, чиято цел е да съживят бизнеса“, посочи Катайнен. Паричните средства достигат до МСП чрез търговските банки или националните банки за развитие.

Друга цел е съживяване и задълбочаване на външните пазари, тъй като, по негови думи, в някои области пазарите не са хармонизирани.

„Много страни са зависими от един газов доставчик, например“, казва той. „В модерната икономика типичният потребител трябва да има избор откъде да купува газ. Нуждаем се от интерконекторни връзки, но и от хармонизиране на енергийния пазар“.

Като цяло Планът Юнкер се отъждествява с Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI), публичния пазар за инвестиционните планове и с помощта, която оказва Европейската инвестиционна банка. Заместник-председателят на ЕК изрази надежда EFSI да заработи до лятото, а първият проект да бъде финансиран още през септември тази година.

Катайнен завърши презентацията си с обобщението, че за създаването и поддържането на устойчив растеж са нужни добро образование посредством подобряване качеството на преподаване, развитие на предприемачеството и нулева толерантност към корупцията.

„Когато предприемаческият дух е подкрепен от увереността, че се управлява както трябва, тогава резултатът ще бъде много по-добър. Имаме нужда от ускорители в Европа“, коментира вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева.

„Европа е толкова силна, колкото е силно най-слабото й звено. Ако гледаме на България, която все още настига, която все още трябва да се подкрепя, то нека си представим колко е силна България“, отбеляза тя.

„Новината е, че има нещо, което не зависи от българското правителство“, коментира плана и вицепремиерът по европейските фондове Томислав Дончев. Според него трябва да се има предвид какъв е ефектът от инвестираните европейски средства, а  предизвикателството пред страната е колко частни пари ще може да задвижи с едно евро.

„Един от основните наши приоритети е насърчаването на малките и средните предприятия и превръщането им в съществени участници в глобалните вериги на добавена стойност. 60% от брутния вътрешен продукт се създава от МСП“, коментира министърът на икономиката Божидар Лукарски ролята на МСП за просперитета на българската икономика.

„Поради липсата на иновации производителността на труда в МСП през последните четири години се повишава бавно“, добави Лукарски и представи повече детайли за Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“, която е основният механизъм за насърчаване на МСП.